-
-
Бившият собственик на Царско село и шеф в ЦСКА – Стойне Манолов – коментира пред „Тема Спорт“ горещите теми в ЦСКА-София, свързани с оттеглянето на семейство Ганчеви, предстоящите радикални промени в управлението на клуба и строежа на новия стадион.
Г-н Манолов, изненада ли ви новината за оттеглянето на Гриша Ганчев от ЦСКА?
– За мен е очаквано решение. След като толкова години не си успял да станеш шампион, е най-нормалното нещо да се даде възможност хора с малко по-различни критерии за футбола да опитат да изведат ЦСКА до титлата.
Смятате ли в такъв случай напускането им за самооценка, че са се провалили в преследването на тази цел?
– Може би те са направили всичко, което е било по техните възможности – това е въпрос на критерии и на гледна точка.
На 4 октомври 2015 г. Гриша Ганчев проведе среща с няколко хиляди червени привърженици на „Българска армия“. Тогава вие седяхте до него на сцената пред сектор А…
– Тогава искрено се надявах, че той ще бъде малко по-отворен към червената общност. Но практически те се капсулираха и смятаха, че резултатите, които са постигали в Ловеч, ще свършат работа и тук. Но това е крайно недостатъчно за клуб с традициите и ценностите на ЦСКА. Така и не се даде възможност на хората, близки до клуба, по един или друг начин да помогнат с каквото могат.
Очевидно визирате и себе си в това число. Имало ли е конкретен момент, в който сте били разочаровани от отношението към вас?
– Ами още малко след тази среща, която споменахте, щях да бъда много щастлив, ако можех по някакъв начин – с база, с нещо друго да се включа. Но да ходя да се моля на някого да ми даде възможност да помагам на ЦСКА е под достойнството ми.
Тогава ли настъпиха разногласията между вас и Гриша Ганчев, защото се отдръпнахте сериозно от случващото се с ЦСКА?
– Не, разногласия не е имало. Исках да помогна, не ми се даде възможност и затова започнах свой проект.
Смятате ли, че новите собственици ще успеят да изведат ЦСКА до шампионската титла?
– Искрено се надявам. Защото не всичко се свежда само до пари, но и до организацията в клуба – и треньор, и цялостен спортно-технически щаб. Доста неща са. Не е само да построиш стадион и да имаш нужните средства да плащаш заплати. Трябва да намериш нужните хора, които да вършат правилно цялата работа.
Какви според вас са основните промени, които трябва да се направят, за да се повлияе на ключовите процеси?
– Ако ЦСКА има амбиции за следващия сезон, трябва скоростно да се подготви нов треньор, спортно-техническо ръководство. Да се направи селекция и да се позволи на новите хора да носят отговорност за работата си по проекта. Нормално е тези, от които след това ще зависят спортно-техническите резултати, да се постараят да направят достатъчно силен отбор и ако не се справят, да се знае от кого и за какво да се търси отговорност. Разбира се, зависи и от бюджета, с който ще разполагат, защото знаем, че добрите играчи са скъпите играчи. И, разбира се, кой ги селектира. Както вече казах, спортно-техническият щаб е най-важен. Трябва като си даваш парите, да можеш да се довериш на хора, които разбират от тази материя. В последните 10-15 години това не се вижда в ЦСКА. Има хора, които са играли в ЦСКА, обичат ЦСКА и може би трябва да им се даде някакъв шанс.
В последните години слушахме, че прекъсването на хегемонията на Лудогорец е наглед невъзможно…
– Единственото, което липсва на Лудогорец, но за сметка на това го има в ЦСКА и Левски, са феновете. Това обаче е едно от най-важните неща в изграждането на голям футболен клуб. Хората, които могат да са коректив и да помагат по всякакъв начин за доброто на отбора си. Това в Лудогорец го няма, докато ние и Левски имаме достатъчно, просто трябва да ги използваме правилно.
Уверен ли сте, че след бързия демонтаж на „Българска армия“ всичко ще бъде наред и с построяването на новия стадион?
– Определено, познавам г-н Папазки и знам, че когато той започне да прави нещо, го прави докрай. Така че съм убеден, че ще имаме най-хубавия стадион в България.
Стана дума за проекта ви Царско село. Обмисляли ли сте ново подобно предизвикателство в българския футбол?
– Моят проект приключи, не искам да се връщам на него. Не, не обмислям друго подобно начинание. С каквото мога, бих помогнал, ако ме поканят например в Управителен съвет. Както вярвам и всички, които обичат ЦСКА.
