-
-
Националът Страхил Попов е един от най-добрите български защитници в последните години. От 2016-а е футболист на Касъмпаша, с който този сезон има реални шансове да спечели шампионската титла на Турция. Отборът му, в който навремето е играл президентът на Турция Реджеп Ердоган, изостава с 6 точки от временния лидер Истанбул Башакшехир. Треньор на Страхил е местната легенда Мустафа Денизли. 28-годишният защитник от Благоевград е бивш играч на Литекс, Локомотив (Мездра) и Монтана. С „оранжевите“ Попов спечели шампионска титла (2011 г.) и Купа на България (2009 г.). Националът даде откровено интервю за колегите от „Блиц“.
– Къде те откриваме?
– В Анталия сме на лагер. Имаме осминафинал за купата срещу Аланияспор.
– Целите ли се и в този трофей, или шампионската титла е приоритет пред Касъмпаша?
– Атакуваме и купата, макар че е трудно на два фронта. Но определено имаме сили да се представим добре. Играем сериозно за купата, сега сме на 1/8-финал. Турнирът също е добър шанс да се класираме за Европа.
– Равносметката ти за 2018 година?
– Добра година беше за мен. Играх редовно във всички двубои в Турция, както и в националния отбор. Записах добри мачове в Лигата на нациите, не само аз, а целият отбор. Касъмпаша се представи стабилно, в първенството засега се движим добре. Единствено Истанбул Башакшехир има повече точки от нас. Дано и тази година бъде добра.
– Завърши на четвъртото място за „Футболист на годината“. Това ласкае ли те, или очакваше да бъдеш в Топ 3?
– Тези класации са доста субективни. За мен е важно да си изпълнявам работата на терена. Класациите много-много не ме интересуват. Разбира се, че е приятно, ако си победител и напред в подреждането, но това не е от първа важност за мен. Щом си върша работата, трудът ще бъде възнаграден рано или късно. Обичам да бъде възнаграден с титли, медали, с участие в евротурнирите. По-сладко няма от това да има успехи на терена.
– Оставаш ли в Касъмпаша?
– Със сигурност оставам до лятото. Целите са ни високи и ги преследваме. Надявам се да завършим сезона подобаващо, след това ще видим какво ще стане. Отборът ни е много силен, имаме невероятен колектив. Организацията е на високо ниво и съм щастлив в Касъмпаша.
– Треньорът Мустафа Денизли е истинска легенда в Турция. Би ли разказал малко повече за него?
– Наистина е голяма легенда. Всички имат огромно уважение към него. Още в първия ден, когато дойде, се усети респектът към него. Toй е единственият треньор, който е ставал шампион с Фенербахче, Галатасарай и Бешикташ. Голямо име е, изключително уважение отвсякъде. Това дава увереност и самочувствие на самите нас – футболистите.
– Освен от него, от кои други треньори си научил най-много?
– От всеки треньор научавам по нещо. Не бих искал да изброявам имената им, за да не пропусна някого.
– Сред любимците сте на президента на Турция Реджеп Ердоган, който навремето е играл в Касъмпаша. Виждал ли си го на живо?
– Да, свързват ни с Ердоган, но не бих казал, че сме негов клуб. Това е преекспонирано по медиите. Ердоган е роден в Ризе, след това семейството му се мести да живее в нашия квартал – „Касъмпаша“. Тренирал е в отбора. Стадионът е кръстен на негово име от уважение и заради това, че е живял в квартала. (б.р. – стадионът на Касъмпаша се казва „Реджеп Таип Ердоган Стейдиъм“. Но категорично не сме отборът на Ердоган, както се говори. Виждал съм го, срещал се е с нас. В началото на сезона, когато гостувахме на Ризеспор в родния му град, той посети и двата отбора, беше в съблекалнята, гледа мача. Пожела ни успех и това беше. Ердоган често посещава мачове, ходи и на други стадиони. Подкрепя футбола и спорта като цяло. Нашият собственик пък е сред най-богатите хора в Турция – Тургай Чинер. Собственик е на огромни компании. В Топ 30 е на най-богатите в страната.
– Зимата на 2016 година Литекс те трансферира в Касъмпаша. Каква беше сумата по сделката?
– Не знам за колко ме продадоха, но определено бях много доволен от преминаването в Касъмпаша. Не само от финансовата част. Базата на клуба е прекрасна. Дори мога да ви разкажа една случка – Н`Голо Канте от Челси, който е много близък на един от съотборниците ми, веднъж, като му беше на гости и видя къде тренираме и играем, каза: „Ние в Челси нямаме такава база“. Беше впечатлен и гледаше невярващо, така че може да си представите за какво става въпрос. Наистина в Касъмпаша попаднах на много добро място.
– Несим Нешадов помогна за трансфера ти нали?
– Да, той ми е мениджър.
– Разкривал ли ти е дали досега е имало интерес към теб от някой от турските грандове – Галатасарай, Фенербахче или Бешикташ?
– Имало е интерес, но това да има интерес и конкретно предложение и оферта е различно.
– Какво не достигна на националния ни отбор да спечели групата в турнира Лига на нациите?
– Най-добрият втори сме в дивизия „C“ и можем да играем в плейофите. Малко не ни достигна да спечелим групата. Имаше някои ключови моменти – гостуването на Норвегия, както и срещата с Кипър, в която изпуснахме 14-15 положения. Ако бяхме победили, дори равен със Словения след това ни стигаше за първото място. Срещу Кипър определено и съдията сгреши, трябваше да ни даде още една дузпа.
– Ти се утвърди като майсторът на aсистенциите. Подаде и за четирите гола в домакинските мачове на България на „Васил Левски“ от Лигата на нациите. Пред теб по този показател беше само звездата на Реал (Мадрид) Марко Асенсио.
– Това ме ласкае. Хубаво е, когато си попаднал в подобна класация. Когато се трудиш и даваш всичко от себе си, нещата се получават. Това е важно за всеки спортист. Искам да кажа и на по-младите да се трудят на терена, да се раздават във всяка тренировка и всеки мач. С много любов и отдаденост към футбола нещата ще си дойдат от само себе си.
– Паднахме се в група с Англия, Чехия, Черна гора и Косово за Евро 2020. Второто място ли ще преследваме?
– Групата е добра. На всички е ясно, че Англия е супер фаворит. Има нещо обаче, което не знам дали всички хора биха го разбрали – както може да сме втори, така може и да бъдем трети. С Чехия и Черна гора сме на едно ниво. Те също се целят във второто място. Имаме шанс, много важна е мотивацията за всеки мач, както и да се намираме в оптимална форма в точния момент. Наистина смятам, че групата ни е добра. Щеше да бъде по-тежко, ако от втора урна, например, ни се беше паднала Германия.
– Ще ти се налага да спираш Хари Кейн?
– Не само него. За Англия играят много футболисти на световно ниво – Кейн, Рашфорд, Лингард, Стърлинг… Отборът им е доста силен, ще се постараем да им се противопоставим. Англия е тоталният фаворит в нашата група. Дано всички сме здрави и да бъдем в добра форма за мачовете.
– Отборът ни израсна доста при Петър Хубчев.
– Определено. Той много държи на дисциплината. Много е стриктен и в тактическите указания. Тренировките при него са много интензивни, което доста ни помага.
– През какви тежки периоди си преминал?
– Не съм имал чак толкова тежки. Радостното е, че и през сериозни контузии не съм преминавал, дано така продължи и в бъдеще. Беше ми тежко, когато ме преотстъпваха от Литекс в Локомотив (Мездра) и Монтана. В Монтана стоях шест месеца, без да играя. В отбор, който се бори да не изпадне. Този период беше тежък за мен, защото исках да пробия в Литекс, като уж отивам да се обигравам в отбор, който е на по-ниско ниво, а и там не играя. След като се върнах в Ловеч, също не играех, но тренирах много здраво и очаквах своя шанс. Бях сигурен, че един ден ще успея, както и стана всъщност. Нито за миг не навеждах глава. Няма невъзнаграден труд.
– Как се мотивираш да продължиш в подобни моменти?
– След като знаеш какви цели си си поставил, както и че искаш да се докажеш в професията си, се стремиш да ги преследваш. Мечтата на всеки футболист е да излезе в чужбина, вече направих тази крачка. Винаги съм искал да стана футболист на добро ниво.
– Как се запали по футбола?
– По мое време децата повече обръщахме внимание на спорта, а не на компютрите и таблетите, както е в днешно време. Когато бях малък, 90 процента от връстниците ми играехме с топката – в училище, на улицата. Почти всяко момче искаше да стане футболист. Футболът е моят живот, не мога без него.
– На кой български футболист се възхищаваше като малък?
– Стоичков, Бербатов – това са футболистите, които всички български деца са гледали и им се възхищават. Възхищавам се на всеки успял футболист. Като бях малък гледах на звездите на Левски и ЦСКА като на супер звезди.
– На кой от двата клуба симпатизираш?
– Нямам предпочитан клуб измежду Левски и ЦСКА. Като малък подкрепях Пирин (Благоевград). Баща ми е бивш футболист на Пирин (б.р. – настоящият директор на „орлетата“ Венко Попов). Когато Левски и ЦСКА играеха в евротурнирите, съм подкрепял и двата отбора дори.
– Кои са най-големите ти приятели във футбола?
– Със Станислав Костов сме много близки приятели още от деца. Познаваме се, откакто се помня. От периода в Литекс имам доста приятели – Евгени Александров, Симеон Славчев, Жоро Миланов и Васил Божиков, който също беше в Касъмпаша.
– Научи ли турския език?
– Имаме преводач, не е задължително да го знаеш, но понаучих някои неща. Мога да се оправям. Когато съм на ресторант, без проблем си поръчвам на турски език, справям се.
– Кое е първото, което научи?
– „Евет“ – да. И добре познатите у нас – „йок“, „мараба“.
– Какви татуировки имаш по тялото?
– Всяка от тях има символика. Почти всички са на религиозна тематика.
– С приятелката ти Гергана правите ли вече сериозни планове за бъдещето? Мислите ли за сватба, за наследници?
– Щастливи сме, от доста време сме заедно. Тя ме последва и в Турция. Всичко е наред, радостен съм, че винаги ме подкрепя. Трудно е да си жена на футболист заради постоянното отсъствие, свързано с лагери, тренировки и мачове. Понякога й се налага да остава сама в Истанбул. Както сега, тъй като от няколко дни сме в Анталия на лагер заради гостуването на Аланияспор. Иначе – да, замисляме се за нещо по-сериозно вече. Годините напредват. А за децата – не бързаме, моментът ще си дойде.
