Преди около месец нападателят на ЦСКА-София Мауридес беше коронован за гений от всички. Бразилецът беше заливан от суперлативи от свой и чужди, а феновете скандираха името му. Той започна изключително ударно с червената фланелка и набързо вкара куп голове и в Първа лига, и в Европа. Беше вкаран в обувките на продадения Каранга и дори първоначалните мнения бяха, че Мауридес е по-добър от сънародника си и ЦСКА-София е направил фантастичен двоен удар – купувайки единия и отървавайки се от другия.
Към днешна дата обаче нещата са малко по-различни. Геният Мауридес вече не е чак такъв гений. Дори напротив. В „червената“ агитката все повече се шири мнението, че бразилецът е чиста проба дърводелец, който само притъпява атаките на отбора…
Истината е, че Мауридес не е нито гений, нито пък дърводелец. Той е добър футболист, който обаче е строго специфичен и няма нищо общо с Каранга. Именно сравненията между двамата му пречат на „Армията“. Мауридес е типичният таран консуматор, който съсредоточава усилията си най-вече в последния удар към вратата. Каранга беше нещо съвсем различно. Той притежаваше комплексни качества. Можеше да влезе в комбинация, да центрира, да надбяга съперник, да го притисне. При настоящия централен нападател на „червените“ изброеното по-горе е доста притъпено, но той си има други качества, присъщи на типичния таран.
Мауридес не е вкарвал вече три кръга в Първа лига, а последното му попадение беше от типа „безсмислени“ – за крайното 4:0 над Верея у дома. Сякаш големите очаквания го притиснаха в ъгъла, а упреците в последно време го смачкаха още повече. Може би ще е добре, ако нападателят бъде сложен 1-2 мача на пейката, за да избистри ума си.
Истината е, че Мауридес е добър футболист, който може да бъде много полезен на ЦСКА-София както с головете си, така и с играта си без топка. Просто той трябва
да бъде използван правилно, а около него да са точните футболисти, които да използват умело пространствата, които един тежък таран като него може да отвори.
Христо Георгиев/ „Меридиан мач“