Мартин Райнов започна мача с Царско село типично в свой стил – с пас напред. Това обаче бе още в третата секунда, вероятно ставаше въпрос за нещо заучено. Идеята на сините сигурно е била да осъществят шоково начало и да отбележат рекордно бърз гол за историята на Първа лига. Но типично в свой стил подаването на Райнов директно напред си беше живо изпомпване на топката отзад – напред. И ако наистина става дума за нещо тренирано, защо точно Райнов?! Този футболист, който не е олицетворението на паса в перспектива и който има някаква мания да подава назад, не бе най-подходящият за този особен старт при първия сигнал на съдията.
Може би за понеделник вечерта Петър Хубчев е имал план, който на всяка цена минава през гол в първите секунди и след това съперникът да се отвори и всичко да е по масло и мед. И тъй като това не стана, сините си заиграха своя неясен и труден за гледане футбол. Срещу Царско село това си беше наистина мъка за гледане. До 19-ата минута Левски правеше някакви опити да си подава топката в половината на съперника с цел превземането на вратата на Чворович, който във въпросната 19-а минута улови топката след опит за удар, или опит за центриране от пряк свободен удар. Дотогава новакът в групата можеше да играе без вратар. Атаките, всъщност това не е най-точната дума, дори не достигаха до предзавършваща фаза, тоест нямаше момент, в който някой да асистира на човек в голова позиция.
Чак след първата половина на първото полувреме Левски заигра като изначално по-силния от двата отбора. Но настъпи Шоуто на Стаси. Станислав Иванов направи един от онези пропуски, при които треньорите или хвърлят връхната си дреха, или ритат бутилка с вода, или тропат по резервната скамейка, или крещят, а Вили Вуцов прави всичко това накуп. Стаси направи още един такъв пропуск и през второто полувреме. След което показа слаба психика – при трети шанс за гол той направи по-трудното, като подаде на съотборник в пo-кофти позиция, вместо да шутира във вратата. Тук вече говорим за липса на характер и самочувствие. Напред във времето това може и да се коригира, но пътят не е този. Да повторим – на Стаси му липсват солта и пиперът и може би скоро ще гледа отстрани как на неговия пост се подвизават или Насиру Мохамед, или Здравко Димитров.
Друго нещо познато – Йоанис Каргас. Новият гръцки защитник показа защо не е бил в състава срещу АЕК Ларнака в София. Мистър Картон получи такъв и срещу Царско село. Каргас ще създава бели на сините и с рисковите си интервенции, и с предстоящите отсъствия поради натрупани картони. А за Дени Алар познатото бе хубавият му пропуск сам срещу Чворович. Но той пак има влияние върху играта и с движението без топка. И като сме на тенденции – Чворович има склонност да редува страхотни спасявания със страхотни прочувки. И като сме на движение без топка, да се върнем на Райнов. Някъде около 70-ата минута тихият стадион „Васил Левски“ бе пронизан от викането на Иван Горанов: „Айде бе, Мартоо“, при поредното недобро позициониране на Райнов. Само да припомним, че основният вътрешен полузащитник Хали Тиам ще бъде извън строя за около месец, така че – стягайте се за Мартин Райнов.
Добре че се отървахме от този