-
-
Ива Георгиева е представител за България на една от най-големите и утвърдени световни компании, със сериозна експертиза в спорта – Lagardere Unlimited. С повече от 10 години професионален опит в сферата на международния маркетинг, тя е работила в партньорство с немския екип на International Management Group и IFS.
Преди няколко месеца г-жа Георгиева заяви, че в българския футбол няма ясна визия за развитие и управление на стадионите. Днес gong.bg потърси отново Ива Георгиева, с която проведе доста любопитен разговор.
Тя сподели, че от ЦСКА-София са се обърнали към Lagardere Unlimited и са проведени разговори относно възможността за изграждане и управление на нов стадион на мястото на „Българска армия“, но уточни, че няма постигната договорка.
– Г-жо Георгиева, наскоро единият от собствениците на ЦСКА – Юлиан Инджов, заяви, че „червените“ имат намерение да възложат управлението на новия стадион, който клубът има намерение да изгради, на международен оператор. Представляваната от Вас компания ли е имал предвид г-н Инджов?
– Не бих могла да отговоря какво е имал предвид г-н Инджов, но със сигурност ЦСКА се нуждае от компания с оперативен/търговски опит на стадиони, която в същото време разбира как това ще се отрази на проектирането/строителството. Не на последно място, тази компания трябва да насочи всички заинтересовани страни в правилната посока, докато управлява и контролира краткосрочните и дългосрочните резултати.
Преди повече от месец, ЦСКА се обърна към нас, представяйки своята визия за изграждане на нов стадион. Към онзи етап, според мен, те не бяха готови да водят разговори за привличането ни като оператор. Провели сме първоначални разговори с клуба, но понастоящем, нямаме договорни отношения. България има нужда от примери за успешни практики в управлението на спортни проекти. Неведнъж сме демонстрирали нашата готовност и желание да реализираме финансово ефективен модел на нов футболен стадион в София, но не на всяка цена и при условия, които не отговарят на бизнес стандартите и политиката за корпоративна и социална отговорност на компанията.
– Във футболните среди се заговори, че ЦСКА ще кандидатства за финансиране по Плана „Юнкер“. Мислите ли, че могат да получат такова, при положение че изискванията са изключително високи? Като всяка финансираща организация, тя очаква да бъде доказана приходната част.
– Планът „Юнкер“ е прекрасна възможност за финансиране на подобни проекти. Чрез него, ЕИБ финансира операции, които са по-рискови, в сравнение с нейните обичайни инвестиции. Това са един вид нови финансови продукти, например рисков дълг с характеристики на собствен капитал или инвестиционни платформи. Планът „Юнкер“ позволява също на ЕИБ да одобрява по-голям брой проекти, отколкото би било възможно без гаранция от бюджета на ЕС, което позволява тези продукти да бъдат достъпни до широк кръг нови клиенти.
Тази възможност, в конкретния случай, допуска ЦСКА или смесеното дружество, което предстои да бъде регистрирано, като потенциален бенефициент. Предполагам, че собствениците на клуба са наясно с условията и реда за кандидатстване и съответно с връщането на тези средства, които, както ви е известно, не са безвъзмездни.
Тук би било и голямото предизвикателство за ЦСКА, а именно да гарантира доходност от предвижданата инвестиция. Отново ще повторя, че в България няма успешни практики за устойчиво управлявани инвестиции в спорта (в частност във футбола). Трудно мога да си представя, че ЦСКА са в състояние сами да предложат решение в тази посока, а и който и да е друг български футболен клуб.
– Как гледате на проекта за смесено дружество между ЦСКА и държавата? Би ли било ефективно подобно партньорство?
– Изглежда логичен подход и вероятно е единственият възможен, който би удовлетворил и двете страни, участващи в подобно партньорство. Обикновено решението за обединяване на усилията на държавата и бизнеса, е свързано с решаване на стратегически проблем, какъвто мисля, че е случаят с „Българска армия“.
Разбира се, очакванията на обществото и най-вече на феновете, ще бъдат насочени към това акцентът във взаимоотношенията между държавата и собствениците на клуба, да бъде поставен върху нерешените задачи и резултатите, които да бъдат постигнати, а не върху самите партньори и техните вложения.
Моето разбиране за успешно партньорство се базира на идеята за ангажираност, работа за общите цели, доверие и създаване на професионален екип. Вярвам, че това е визията и на участниците в това смесено дружество. Доколко това партньорство би било успешно, времето и действията на хората, които го управляват, ще бъдат единственият верен индикатор.
– Възможно ли е на „Българска армия“ да бъде построен стадион, който да отговаря на всички изисквания на ФИФА и УЕФА, както твърдят от клуба, при положение, че ЦСКА има право основно да реконструира стадиона?
– ЦСКА има право да реконструира/строи над парцела на съществуващия стадион, което не е основният проблем. Големият въпрос е относно достъпа до стадиона, както и осигуряването на необходимия брой места за паркиране (за да се осигури необходимата функционалност и търговска устойчивост, при изграждането на нов стадион). Това е сериозен проблем, който със сигурност има решение и вярвам, че може да бъде намерен.
Разбира се, професионален прочит на съществуващите условия за изграждането на нов стадион на „Българската армия“, би разкрил много други пречки, които все още не са в дневния им ред. Не мисля, че на този етап ние (Lagardere Sport) бихме могли да се включим в анализ на настоящата ситуация, по отношение на състоянието на проекта „ЦСКА“. Собствениците на клуба са тези, които трябва да намерят решение на всички предизвикателства, свързани с изграждането или реконструкцията на „Българската армия“. Ние сме на тяхно разположение, за да им помогнем да управляват целия проект.
– Бихте ли казала, откъде биха дошли приходите от управлението на един стадион?
– Този въпрос не предполага еднозначен отговор. Управлението на стадионите, които Lagardere прилага по целия свят, са подчинени на т.нар. „холистичен подход“. Изключително погрешно е инвестицията в нов стадион да бъде разглеждана по идентичен начин с инвестирането и управлението на проект за недвижими имоти (търговски център, търговски сгради и т.н.). Подходът при проектирането, изграждането и експлоатацията на спортно съоръжение следва съвсем различна логика. Съответно управлението на паричните потоци също значително се различава от това на конвенционалните инвестиции, какъвто е и срокът на тяхното погасяване.
Не на последно място, като фактор, е страната, в която се реализира такъв проект. За съжаление, България все още е известна като страна с рискова икономика. Резултатът от управлението на стадион се планира в ранните етапи, по време на осъществимостта на проекта, когато е разработена цялостната структура на бизнес модела на новото съоръжение. Концепцията за управление не разчита само на приходи от футболни мачове, но и на допълнителни събития – развлечения, срещи, конференции, които гарантират ангажимента на съоръжението 365 дни в годината. Това изключва изграждането на търговски обекти, генериращи човекопоток в или около стадиона, за да компенсира инвестицията в съоръжението.
Освен това, новият стадион ще генерира допълнителни приходи от билети, храна, напитки, спонсорство и гостоприемство, като същевременно се поддържа ефективната база разходи ( поставяме силен акцент и върху зелените технологии).
Основните етапи за жизнеспособността на проекта са неговото правилно планиране и проектиране, тъй като те са пряко свързани с реалната опасност от вълнообразни строителни разходи и високи експлоатационни такива, ниска функционалност на съоръжението, липса на потенциал за приходи и търговски несигурност. Всичко това значително би ограничило възможността инвестицията да се развива като рентабилна и устойчива във времето.
