-
-
Нещата с коронавируса ескалираха и не се знае до къде може да стигнат изобщо. Едно от вече вероятните последствия е пълно парализиране на спортния живот на планетата. Едно по едно замират сборищата на спорт в различни части на света и тази тенденция няма как да бъде спряна. Докато епидемията бе в Китай, никой не обръщаше сериозно внимание. Трябваше да дойде в Италия, за да се усети чудовищната й сила.
В сферата на спорта се премина през три степени. Първата бе – ще играем, защото вирусът не е толкова страшен, а и още не е пристигнал в нашата страна. Това общо взето бе като карнавал преди начало на война. Втората фаза, в която още се намираме, е опразване на стадионите и провеждане на мачове, които повече приличат на тренировки. Видя се, че спортно мероприятие без публика е сюрреалистична картина. Запомнете това изречение! Смисъл да се играе заради самата игра е много съмнително начинание. Третата фаза, която наближава и според мнозина е неизбежност, е пълно спиране. Вече го въведоха в Италия до 3 април, но не е трудно да се предположи, че е безсрочно. Защото до 3 април ще има в хиляди повече случаи на заразени и починали. В Китай някаква обратна тяга се видя чак в края на третия месец. А Китай не е Европа, тамошният еднопартиен режим си служи с много по-ефикасни методи на изолация.
Нищо оригинално не може да се измисли в тази ситуация. Имаме смесица от епидемия и психоза. Второто условие е много по-страшно и то вече е факт в Италия. Не е трудно да предположим, че подобна картина ни чака в най-скоро време и у нас. Хората ще си стоят по къщите в очакване бурята да отмине. А и простата логика сочи, че като си стоиш вкъщи и не контактуваш с никого, няма как да се заразиш. Но пък заразата, наречена телевизия, дори е по-страшна. Защото има риск населението да започне да гледа по 24 часа на ден пресконференциите на генерал Мутафчийски. В момента той е нещокато позабравения Кашпировски. И като се вторачиш в него, оставаш завинаги хипнотизиран. Населението ще стигне до стадий, в който няма да се интересува от абсолютно нищо друго освен от думите на Мутафчийски. Ще забрави даже естествените си нужди. За какъв футбол, спорт, театър, кино и прочие може да мислим в такава ситуация.
Но тук отварям голяма скоба. Ключовата дума на Мутафчийски е карантина. Слагаме я до българския футбол и виждаме, че двете неща много си подхождат. Направо са създадени едно за друго. Ако гледката от празните трибуни на Ювентус и Интер изглежда сюрреалистично, то при нас е реалистична, и то от много години. Да вземем шампиона Лудогорец. Дали на мача ще има 500 човека, или тях няма да ги има, е абсолютно без никакво значение. За Лудогорец и много други като него в България нищо не се променя от въвеждането на карантина. За да не изглеждам пристрастен, ще напиша, че долу-горе същото е и с „Българска армия“ в последно време. Няма да излъжа, ако причисля в тази проекция Коматево и „Лаута”. Само временният прилив на енергия около синия клуб леко разваля карантинната обстановка.
Констатацията е, че що се отнася до българския футбол, той си е в постоянна карантина и няма никаква нужда да се отива в следващ стадий – спиране на всички мачове. Дори от психологическа гледна точка не трябва да се прави, защото е хубаво генерал Мутафчийски да има някаква алтернатива по телевизията. Някаква радост за населението ще е неговите пресконференции да се редуват с мачове на празни трибуни.
