-
-
ЦСКА-София отново не е шампион. Армейците бяха най-близо до титлата спрямо последното десетилетие и доведоха борбата до самия край на сезона, но пак останаха с празни ръце. Драстичният спад в нивото на Лудогорец и сведените до минимум грешки срещу тимовете от долната половина на класирането направиха така, че ЦСКА-София да изглежда като реален претендент за златните медали.
Но в най-важните си мачове – срещу преките противници в Топ 4, армейците показаха, че не са готови за отличието. Осъзнаха, че дяволът не е толкова черен едва в последния кръг, и имаха пълно превъзходство срещу слабия Левски. Вече обаче беше твърде късно. Няма как цял сезон да минаваш между капките и да завършиш първи, когато нито веднъж в предишните си 8 опита не си надиграл останалите челници в класирането. Възпитаниците на Саша Илич така и не спечелиха нито една от трите си срещи с прекия конкурент Лудогорец, като допуснаха две загуби. И въпреки всичко два кръга преди края можеха да са шампиони, ако бяха победили другите два тима в четворката – ЦСКА 1948 и Левски. Не се справиха и с тази задача. С паническото представяне срещу тима, домакинстващ в Бистрица, и пропиляната дузпа бе изпуснато питомното. А победата в дербито със „сините“ накрая не бе достатъчна, за да се догони дивото. И логично за поредна година ЦСКА-София остана с калъфката.
За цял сезон тимът така и не придоби някакъв облик, а през цялото време се разчиташе на отделни проблясъци, намесите на Густаво Бусато и статичните положения, които наистина бяха усъвършенствали почти до пълна степен. Саша Илич изстиска максимума от наличния потенциал, но той просто се оказа недостатъчен. Това най-ясно пролича в мачовете под най-голямо напрежение, когато ЦСКА-София изглеждаше не като претендент за титлата, а като тим, който е застрашен от изпадане и се надява на чудо, за да се спаси. Футболистите бяха изключително изплашени и несигурни как точно са попаднали в тази ситуация.
На няколко пъти през пролетта червените чакаха на друг да им свърши работата, но когато държаха съдбата си в свои ръце, се проваляха. Така не се става шампион.
От всички напрегнати дербита възпитаниците на Илич заслужават похвали единствено за представянето си в последния кръг срещу Левски, който обаче в този мач бе неузнаваем. Притиснат от половин дузина кадрови проблеми, сръбският треньор най-накрая се реши да изневери на формацията с трима защитници и заложи на 4-1-4-1, а в ролята на свързващо звено между защитата и халфовата линия Амос Юга изигра един от най-силните си мачове през сезона. След като в първите 5-10 минути още преодоляваха шока от изпуснатото първо място преди няколко дни, армейците не оставиха съмнение в превъзходството си и дори можеха да стигнат до по-изразителна победа. За пореден път обаче пролича, че в офанзивен план има сериозни дефицити, които безспорният играч №1 на пролетта Тобиас Хайнц се опитва едва ли не сам да преодолее. Назон най-накрая вкара на отбор от челните места в класирането, но след грандиозен гаф на Пламен Андреев. Ако не беше тази грешка, хаитянинът щеше да си остане с попадения само срещу средняци и тимове, борещи се за оцеляване. Нелепо е да се прави сравнение между него и централния нападател на Лудогорец. Разликата е огромна.
Сега на „Българска армия“ е време за изводи. Защото с наличния потенциал ЦСКА-София нито е способен на пробив в евротурнирите, които чукат на вратата, а едва ли може да повтори и подобен рейд в първенството, който да го задържи в битката за титлата до края ма следващия сезон. За да изпълнят целите, които преследват, червените се нуждаят от много, много повече класа. Дано най-накрая са го разбрали!
Мартин Костадинов/ „Тема спорт“
