-
-
Феновете на Берое със сигурност бяха прави за едно в претенциите си към настоящия отбор, които гласно изразяваха в края на лятото и началото на есента. На терена липсваше онзи дух на себераздаване и непримиримост, който винаги е в основата на големите успехи. Затова загатна и спортният директор Ивко Ганчев с изказването си още след загубата от ЦСКА 1948, в което недвусмислено обяви, че изисква повече от играчите не само като резултати, но и като отдаденост.
Това имаше определен ефект и в мачовете с ЦСКА-София, Черно море за Купата, Лудогорец и Локомотив София се видя отчетлива промяна. Може би причината е, че с времето съставът се е убедил в логиката на идеите, които има Петър Колев и в това, че само с ясно спазване на тактическите указания, може да се подобри ефективността в предни позиции и да се печелят повече точки. Със сигурност треньорският почерк все по-отчетливо слага отпечатък върху срещите на отбора и дългогодишният асистент на Димитър Димитров – Херо все по-уверено крачи по своя собствен път в професията.
Ясно е, че големите лидери на терена не се купуват, нито се примамват само с добра заплата, премии или цялостна финансова стабилност, каквато от години е налице в Стара Загора. Колкото и добър мотиватор да е един треньор, той също е с ограничени възможности в тази посока. Големите лидери се раждат такива. За тях дори не е задължително да са най-добрите футболисти. Лео Меси със сигурност е супер звезда, но няма потенциала да води своите тимове в решителните битки. Той не може и да се доближи до харизмата на Марадона и Батистута, а едва ли някога ще „покаже топки“ като Серхио Рамос.
По родните терени изискванията са по-скромни, но мнозина от легендите на футбола под Аязмото също могат да имат сериозни претенции към това, което настоящите водещи фигури в състава показват. Да, сред тях има и доста чужденци, но в модерния футбол няма такова значение откъде идваш, а какво правиш в момента и докъде искаш да стигнеш. Факт е, че откъм проявата на лидерски качества отборът изглежда прекалено равен, особено, когато Мартин Камбуров не е на терена. Важно е обаче да се намери някой, на когото 41-годишният ветеран може да предаде щафетата. Заедно с връчването на капитанската лента да зареди някой от съотборниците си и със своите качества на водач, с непримиримостта си, с вродения усет за играта.
Берое доста изстиска от легендарния голмайстор, а той се отблагодари повече от достойно за възможността, която получи в Стара Загора да влезе в историята с головия си рекорд. Сега е редно да изискаме повече от останалите и да видим кой от тях е способен да поеме голямата отговорност.
На няколко пъти през сезона се видя, че може би точно това е малкото, което липсва на отбора, за да тръгне по трайна възходяща линия. Класата в състава на Петър Колев е налице. Събраните футболисти от родния шампионат са доказали своя потенциал, а някои са стигали и до националните отбори. Става въпрос за Александър Цветков, Камен Хаджиев, Серкан Юсеин, Даниел Генов… Към тях може да се прибави и Реян Даскалов, който носеше лентата в Царско село през миналия сезон, а и Симеон Мечев.
Определено всички те са се доказали и с мъжество по нашите терени, но е нужно още по-силно да го проявят в Берое, с който имат всички шансове да постигнат наистина нещо забележително. Настоящата конкуренция в първенството и показаното срещу ЦСКА-София и Лудогорец са предпоставки за преследване на наистина сериозни цели. С характер всички могат на първо време да подобрят собственото си представяне, да вложат повече агресия и да намалят грешните решения, които взимат на терена. Тогава вече ще имат право да изискват и от чужденците, сред които наистина има силни изпълнители – Сако, Лебон, Тунгара.
Хубавите игри напоследък дават надежда, че с още няколко по-впечатляващи успеха ще се промени към още по-добро отношението на публиката и ще се генерира повече позитивизъм в цялостната атмосфера около клуба. Защото бюджетът, традициите и амбициите изискват Берое да е бетониран в Топ 6. Но и това няма да се случи, ако на терена не видим още по-голям глад за успехи, амбиция и единомислие. Иначе логиката ще изиска поредната смяна на изпълнителите, а все още не са малко тези, които трябва да се борят за мястото си.
Людмил Христов/ „Мач Телеграф“
