-
-
Месец след като навърши 90 години, вчера почина легендата на пловдивския футбол Иван Сотиров – Албанеца.
Иван Сотиров е роден на 15 март 1935 година в Пловдив. Бил е футболист на Спартак Пловдив (1954-1955, 17 мача и 4 гола) и Ботев Пловдив (1955-1965, 228 мача и 86 гола в А група).
Иван Сотиров е вицешампион на страната с Ботев през сезон 1962/1963 и бронзов медалист през 1955/1956 и 1960/1961 г. Носител е на Купата на Съветската армия през 1962 г. и финалист в същия турнир през 1956, 1963 и 1964 г. През 1965 г. е удостоен със званието Заслужил майстор на спорта. Има 3 мача за А националния отбор и 4 мача с 1 гол за Б националния отбор. С Ботев става голмайстор на А група през сезон 1960/1961 г. с 20 отбелязани гола.
Иван Сотиров е дългогодишен хоноруван служител на Зоналния съвет на БФС в Пловдив и част от делегатския му апарат. За последно отговаряше за Дисциплинарната комисия.
Погребението на Сотиров ще бъде на 24 април, четвъртък, от 15,00 часа на Драгановите гробища в район „Южен“ в Пловдив.
Зоналният съвет на БФС – Пловдив изказва искрени съболезнования на роднините и приятелите на легендата на пловдивския футбол Иван Сотиров.
Дълбок поклон пред паметта на легендарния футболист и бившия колега Иван Сотиров-Албанеца!
* * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * *
Първият ми професионален контакт (по журналистическа линия) с Иван Сотиров – Албанеца беше през 2000 г. Тогава списвах рубриката „Страници от историята“ в пловдивския вестник „ГОЛ“ (синьото, местното издание, а не червеното – националното издание). За датата 25 май предстоеше да напиша за най-великия мач в историята на пловдивския футбол, провел се през 1963 г. на стадион „Девети септември“. Тогава за първи и последен път два пловдивски отбора в пряк двубой решават съдбата на шампионската титла на България. Спартак побеждава с 2:1 и става шампион, Ботев губи и остава на второто място. Поканих да разкажат спомените си по двама футболисти, играли във всеки от двата тима в онзи исторически мач. От Ботев единият поканен беше Иван Сотиров-Албанеца, а другите трима май съм ги забравил.
Шест години по-късно при започването ми на работа в Зоналния съвет с вече колегата Иван Сотиров споделяхме неделните следобеди. Аз въвеждах картотеки, а той приемаше обажданията за резултатите и картоните от мачовете от Югоизточната Трета лига. С усъвършенстване на информационната политика на БФС и в частност на ЗС на БФС – Пловдив, аз поех събирането на резултатите и въвеждането им в Информационната система на БФС, а Сотиров се занимаваше с оперативната работа по дейността на Дисциплинарната комисия през работните дни.
В почти петгодишната съвместна работа неведнъж съм имал възможността да „проверявам“ какво си спомня Иван Сотиров от редица мачове, играни преди поне 40 години. Особено впечатлен бях от разказите му за сезон 1954 г, когато е играл в Спартак Пловдив. Бях „обърнал“ страниците на вестник „Народен спорт“ с хастара навън. За мача Червено знаме Кюстендил – Спартак Пловдив той потвърди, че е завърши 2:2. Но това, с което ме изненада беше, че той сам е вкарал един от головете за пловдивчани, а във вестника пишеше друго име. Естествено нямах основание да не му повярвам, просто се радвах на възможността да почерпя информация от извора.
Поклон пред паметта на неделния ми колега, но иначе истинска легенда на пловдивския футбол Иван Сотиров – Албанеца.
Да бъде светъл пътят ти!
Редакторът на Прес-службата на ЗС на БФС – Пловдив
