-
-
Имаше една стара поговорка в Дъблин, че ако имаш репутация, че се събуждаш рано, това ти позволява да лежиш до края на живота си. По някаква причина тази поговорка ми хрумна по време на мача в Пловдив, когато си помислих за българския футбол. Някога те бяха добри. Българите поставиха високи стандарти през 80-те и 90-те години на миналия век, ЦСКА стигна до полуфиналите на КЕШ и КНК, националният отбор на България също достигна тази фаза на финалите на Световното първенство през 1994 г. Текущата реколта дори не можеше да направи чаша чай.
В четвъртък вечер българите спяха дълбоко. Всичко при тях мирише на поражение. И срещу тях се изправи една Ирландия – отбор без структура, страст или забележим план на игра. Отбор, който реагира, а не инициира нещата. Така че нека не се увличаме. Ние сме среден отбор, който победи още по-слаб отбор, отбор, който загуби с 0:5 от Северна Ирландия, който завърши наравно веднъж с Люксембург и два пъти с Беларус. Те не отиват никъде. Както и Ирландия при този мениджър. Хеймир Халгримсон може би е много талантлив зъболекар, но ирландският футбол се нуждае от цялостна промяна, а не от изваждане не един зъб-.
Автор: Иймън Дънфи, „Айриш Мирър“
Превод: „Мач Телеграф“
