България е отказала световно първенство по футбол. Това твърдят британският вестник “Гардиън” и шведският журналист Рони Гуфтасон в книгата си “Женски футбол”. ФИФА ни е дала правата за организирането на второто първенство на планетата за жени през 1995 г.
В крайна сметка обаче се отказваме и световната централа мести шампионата в Швеция заради добрата организация на европейското за мъже през 1992 г. Така скандинавците стават първата държава, която прави световни за мъже и жени в историята на футбола.
По това време няма такива дълги и тегави процедури за кандидатстване, както е сега. На всичко отгоре е проведено само едно световно до момента – първото в Китай. Необходими са минимум три стадиона, защото отборите са само 12, а не както е сега – 24.
“Идеята беше на Димитър Ларгов, който по това време бе президент на БФС. Но не си спомням дали ни е давано домакинството, или само ни оглеждаха. Дойде един датчанин и още един експерт от ФИФА”, обясни дългогодишният шеф на международния отдел на БФС Бончо Тодоров.
Мачовете е
трябвало да се
състоят във
Велико Търново,
Варна и Бургас
По това време почти няма съоръжение, което да отговаря на някакви стандарти, но за световно за жени ставало. Във Варна все още е наличен “Юрий Гагарин”, върху който се строи новият стадион. Христо Порточанов още не е започнал да възстановява “Лазур”, а работи само “Черноморец”, преди да потъне в различни дружества и да рухне. Състоянието на “Ивайло” също не е цветущо, но все пак става за мачове.
“В крайна сметка кметовете решиха, че няма голяма далавера в домакинството и повече ще се охарчат. Първо се отказаха тези на Бургас и Варна. Остана само този на Велико Търново, но след това го прибраха в затвора за някакви далавери”, обяснява Бончо Тодоров.
По това време кмет на Бургас е Продан Проданов от БСП. Варна се управлява от синия Христо Кирчев, а във Велико Търново е избран инж. Борис Крумов.
Така БФС се отказва от шанса да домакинстваме за първи път в историята на световно първенство.
По това време женският футбол в България не е толкова развит. Годините са на суперотбора “Грандхотел Варна”, който бе управляван от бащата на Илия Павлов – Павел Найденов. Спечели 10 поредни титли у нас, като стартира през 1994 г.
Този спорт започва да се развива по времето на социализма. Дори в един момент всички отбори от елита трябваше да имат и женски отбор.
Първото ни
първенство е
през сезон
1984/1985 г.
и в него участват “Академик” (София), “Тракия” (Пловдив), “Грандхотел Варна” (Варна), “Дунав” (Русе), “Саня” (Плевен), “Слънце” (Стара Загора), “Спартак” (Сандански), “Спортист” (Нови пазар) и ЦСКА (София). Титлата е за “Академик”, следван от “Слънце” и ЦСКА, а купата печели “Тракия”.
Женският футбол в България ражда и най-големия резултат във вечното дерби “Левски” – ЦСКА. На 17 април 1993 г. “червените” триумфират на стадион “Георги Аспарухов” с 9:0. И малко след това дамският състав на “сините” е разформирован. С това приключва и женският футбол в “Левски”.
Иначе точно второто световно
се смята за повратно
в историята на
женския футбол
То затвърждава интереса към този спорт, който в момента достига по популярност и мъжкия. Заради това от следващото първенство на планетата през 2023 г. ще има 32 отбора на финалите.
За квалификации от Европа важи първенството на континента от същата година. Нашите се падат в предварителна група с Дания, Литва и Югославия. Югославия след това се отказва.
В първия си мач побеждаваме като гост Литва с 1:0. Голът е на Ефросина Ковачева в 10-ата мин. Следва тежка загуба от Дания с 1:6, като единственото ни попадение е на Марина Манова. Манова вкарва и при равенството 1:1 с Литва на стадион “Христо Ботев” в Благоевград. И в последния си мач падаме 0:4 от датчанките на “Осогово” в Кюстендил и приключваме участието си.
Датчанките отпадат от Швеция във втория кръг на квалификациите, но отиват на световно заради отказа на България и домакинството на Швеция, което дава на шведките автоматична квота. В крайта сметка европейски шампион става Германия след победа с 3:2 над шведките в Кайзерслаутерн.
Световната титла обаче отива в Норвегия, като се случва нещо невероятно. Финалът срещу Германия е гледан от 1/4 от населението на скандинавската държава. По лична заповед на краля излитат два изтребителя F-16, които да посрещнат самолета на шампионките и да го придружат към Осло. За цялото първенство са продадени над 120 000 билета, а
средната
посещаемост
е 19 615 на мач
Нещо, което от години е някакъв мираж в родното първенство за мъже.
Норвежките обират и всички индивидуални призове. “Златната топка” за най-добър играч е за Хеге Рийсе, “сребърната” – за Гро Еспесет, а “бронзовата” – за Ан Кристин Аронес. С 6 гола Аронес прибира “Златната обувка” за голмайстор. Рийсе е със “сребърната” след 6 попадения, а китайката Ши Гуигон взема “бронзовата” с 3 гола и 2 асистенции.