-
-
Тежката загуба с 0:6 от Англия и расисткият скандал, разразил се по повод европейската квалификация в София, доведоха до сериозни трусове в българския футбол. Мнението си дали има расизъм у нас и защо се стигна дотук, сподели в интервю за колегите от Novsport.com треньорът на баскетболния Левски Лукойл – Константин Папазов.
– Г-н Папазов, онзи ден на мача България – Англия (0:6) се случи нещо зловещо. Вие как бихте го коментирал?
– Не съм бил на стадиона, но не смятам, че се е случило нещо зловещо! Тази трагедия, която ние малко преекспонираме, защото беше отразена в световните медии, е един от най-щастливите моменти за българския футбол! Сега, на базата на този скандал, е крайно време това да бъде катализатор за едно ново начало. Защото пропадането на Цар Футбол е пропадане на целия спорт!
– Какво според вас следва от тук нататък?
– Аз съм убеден, че ако има здравомислещи хора, които обичат футбола и българския спорт, трябва да се ангажират и да направят капитал. Това е подарък на съдбата! Господ беше българин на 17 ноември 1993 година, Господ беше българин и в тази нощ! Тази трагедия е най-големият успех за българския футбол след „Парк де Пренс“.
– Много хора казват, че това е било замислено предварително, смятате ли че е така?
– В много случаи мнителността в българското ежедневие влияе негативно. Аз не мога да кажа дали е нарочно. Просто чашата прелива! Българският футбол върви само надолу от 2004 година, когато за последен път се класирахме на Европейско. Независимо, че не се представихме добре, ние бяхме там. 14 години по-късно можем да се върнем на правилния път, но това ще стане само с хора, които имат воля и характер да го направят! Да се изкорени корупцията в българското съдийство, а колкото са виновни реферите, точно толкова са виновни и тези, които допускат това да се случва. А именно – да бъдат безнаказани! Големите собственици харчат допълнителни средства, за да си помагат на клубовете. Ако има здрава ръка, те ще станат дори по-богати! Защото между истинската и купената победа има огромна разлика!
– Смятате ли, че някой се наигра, защото не прие на сериозно срещата при Бойко Борисов?
– Някои твърдят, че държавата не трябва да се меси – напротив! Държавата трябва да се меси най-много, защото спортът дава възможност на хората да се разтоварват в събота и неделя. Държавата знае много добре как да се прави спорт, защото тази държава го е правила по най-добрия начин до 1988 година. Мога да ви кажа само за един човек в българския футбол, който е дал пари от джоба си за инфраструктура и то на най-скъпата земя в София – Стойне Манолов. Всички останали стадиони са строени с пари на държавата, на общините. Така че държавата трябва да присъства. И не само да присъства, но и да бъде коректив!
– Вие имате тъмнокожи играчи в отбора, футболните Левски, ЦСКА и Лудогорец – също. Има ли расизъм в България?
– В България, ако хората, които ходят по стадионите, са щастливи, от това, което се случва, няма да бъдат негативни. Другаде е заровено кучето. В Англия всеки мач е празник. Срам за хората, които управляват българския футбол е празният стадион! Това е оценка за тяхната работа. Ако не бяха се самозабравили, а бяха стояли здраво на земята, още онази вечер щяха да си подадат оставките! И да изпреварят далновидния ход на премиера. Защото той прояви изключително голяма търпимост. Спомняте си за проблема в Белград, знаете и за много други проблеми…
– Ок, но нали държавата няма право да се меси…
– Не, напротив, аз съм против държавата да не се меси. През 1988 година българският спорт беше четвърти в света по медали от Сеул. Ако с нещо платихме демокрацията, то това е с българския спорт и българската култура. Категорично държавата трябва да държи юздите, защото много хора злоупотребяват и безчинстват, когато им се даде да управляват! Мога да направя ретроспекция и да ви кажа как се ставаше шампион 90-те години.
– Кажете, това ще е доста интересно?
– Значи, мина се през няколко фази. Първо беше фазата на насилието, страха и багажниците. После беше фазата на корупцията. С парите, които бяха спестени от ДДС и данъци, се купуваха съдиите. През 2003 година имаше една среща в хотел „Рила“ и се разбраха каквото беше-беше. Но кучето скача според тоягата. Собствениците са много успели хора, дори не ги знам всички. И когато дойде време да си мерят егото, за да не казвам друго, надделява момента, в който са готови да извадят пари, за да са те. Няма нищо по нещастно от купената победа.
– Част от хората, които бяха на онази среща, бяха и при Бойко Борисов…
– Вижте, тогава имаше един изключително умел ръководител, който беше невероятен ерудит – Иван Славков, Бог да го прости. Голяма величина в българския футбол и в българския спорт. Величина, която нямаше как да бъде изместена, ако не беше провокацията на американците. Всичко лошо започна, когато тази величина беше предадена от свои и дойде Боби на власт. Когато нещо е закърмено с предателство, то завършва по този начин, по който завърши онзи ден!
