-
-
Помощник-треньорът на ЦСКА-София Тодор Янчев даде голямо интервю за списание „Спринт“. Бившият капитан на ЦСКА разказа любопитни подробности за кариерата си като футболист, а също така сподели какъв е погледът му над играта вече от другата страна на тъчлинията.
Тошко, ти си рекордьор по мачове за ЦСКА в Европа. Кои са твоите топ 3 срещи, в които отборът е играл на много високо ниво?
– Постигнах рекорд, което е гордост. Но рекордите са, за да се подобряват от следващиите поколения. Топ 3 на мачовете? Пъpвият е с Шахтьор Донецк през 2001 г. (3:0), когато ги отстранихме с много хубава игра. Беше нещо голямо, защото те бяха много силен отбор. „Армията“ беше пълна. Феновете останаха доволни. Следващият двубой, който ми е останал е с Блекбърн през 2002 година. Луд мач – 0:3, 3.3. Атмосферата беше страхотна, пълен стадион, щастливи фенове, униална игра и от двата отбора. Въпреки че не можахме да ги отстраним, беше един от топ мачовете за нас. Третият е с Paпид Виена през 2010 година. Вкарах гол и ги бихме в сърцето на Европа (2:1). Изнесохме хубав мач в групите на Лига Европа.
А кои са топ 3 на мачовете в България?
– Тези с вечния съперник остават най-трайно в съзнанието, както за нас като играчи, така и за клуба и феновете. От дербитата последните шест поредни победи се помнят, Тогава бях все още играч. Направихме много силен мач също при победата с З:1, която постигнахме в първия пролетен кръг през 2011 г. Изгониха феновете ни от стадиона, но въпреки това накрая ликувахме пред сектор Г.
Какво означаваше за теб да носиш капитанската лента на ЦСКА?
– Признание, отговорност. Винаги съм знаел какво е ЦСКА и какви славни играчи са носили лентата. Стремял съм се да бъда пример за млади, за чужденци, да им помагам във всеки момент. Това е основната роля на капитана – да е обединителна фигура, която да помага и на треньорското ръководство, и на клубното. Феноветe са вперили поглед в тази личност и той винаги трябва да служи за пример както на терена, така и извън него. Не може да си позволява и в личния живот поведение, което би навредило престижа на клуба.
При победи е лесно да се говори, но при загуби и трудни моменти ти беше един от хората, които не се страхуваха да застанат пред медиите и пред феновете – откъде намираше сили?
– Беше трудно. Сега си спомням един мач, който загубихме като гости с 0:1 от Славия. Ти беше край тъчлинията и каза, че клубът ще бъде глобен, ако никой не застане пред камерата. Аз бях на линия. Това съм го запомнил. Трудно е, когато отборът загуби, да говориш. Но от друга страна, кой ако не капитанът, трябва да го направи?
Във всички отбори, в които си играл, си бил титуляр? Как го постигна?
– Трудно. Играх в три различни шампионата извън България – Турция, Гърция и Дания. Навсякъде бях титуляр. Много различни треньори са разчитали на мен, явно съм си вършил добре работата.
Кой престой в чужбина е бил най-ползотворен за теб?
– Веднага след като дойдох в ЦСКА, Трабзонспор извади много пари за мен. В първия момент бях шокиран. Целият договор беше за 4 милиона марки, милион и половина за преотстъпване. Тръгнах за Турция и в главата ми имаше само огромни цифри. Още на първия ден треньорът ми каза: „Не мисли колко пари сме дали за теб. Искаме да играеш тази игра, заради която те купихме. Бъди такъв, какъвто беше в ЦСКА“. Това ме успокои. Турското първенство беше много силно.
Коя титла бе най-трудно постигната?
– Може би тази след голямото прекъсване беше най-ценна – през сезон 2002/2003. Станахме шампиони с хубава игра, с рекорд – с 13 поредни победи. Тази титла беше най-чакана. След това колелото се задвижи. Титлата през 2005-а също ми е ценна, защото я спечелих като капитан.
Кой беше най-трудният момент в ЦСКА?
– Имаше периоди, в които с месеци не взимахме заплати… Стремяхме се на терена да не си личи липсата в организационното и финансово поведение на клуба. Но няма как. Нашите фенове винаги ca разбирали през какви проблеми. преминаваме. Когато сме били заедно по-лесно са преминавали тези моменти.
Кога и защо реши да станеш треньор?
– Рано. През 2004 година изкарах първия лиценз С – за учител-треньор. Реших да се занимавам с това и започнах да се подготвям да изкарам всички лицензи.
Защо всички казват, че треньорската работа е много по-тежка от тази на футболистите?
– Определено е по-трудно. Като си играч, гледаш само да си здрав. Фокусиран си върху своята слортна форма – да си свеж за тренировка и за мач. В треньорството гледаш мащабно на 23-има играчи. Дали са подготвени? Кой какви ежедневни проблеми има. Опитваш се да помогнеш на всеки. Когато избереш даден играч, да не те подведе. Доста по-комплексно е.
Има ли моменти, в които искаш да влезеш отново на терена?
– Естествено, че има. Но всичко с времето си. Сега съм от другата страна и се опитвам с каквото мога да бъда полезен на старши треньора.
Имаше преди десетина години една тренировка на базата в Панчарево. Ти и Валентин Илиев бяхте най-опитните в тима, но останахте и след заниманието на терена. Това не трябва ли да го правят по-младите?
– Младите играчи мислят, че всичко се постига много по-лесно. Не оценяват, че трябва да усъвършенстват спортната си форма всеки ден. Когато имахме почивен ден, аз не съм почивал, защото знам, че един-два дни ще ми се отразят на формата. В паузите винаги съм правил някакъв вид тренировка, за да не се усети прекъсването.
А сега кой остава да тренира допълнително?
– Има момчета, но пак трябва го искаш. Ако си си поставил високи цели, след тренировката винаги можеш да намериш място и време да поработиш.
През 2009-а ЦСКА игра в Лига Европа предимно с български играчи. Защо тогава успя да го направи, а днес разчита повече на чужденци? Защо намаляват качествените български футболисти? Ти имаш поглед и като директор в школата на Царско село…
– Може би разкновничето е работата в самите школи. Стремях се като директор на академията да дам спокойствие и точните изисквания към треньорите. Проблемът може би е в треньорската школа, защото се дават лицензи на много треньори, които са били за пример като играчи, но в един. момент стават възпитатели на деца. Треньорството не е само диплома. Треньорът е по-близък на децата дори от родителите им. Той трябва да е пример, със своите ценностни и личностни качества да възпита, да формира тези играчи.
Има ли млад футболист, който скоро да бъде наложен в ЦСКА, подобно на Валентин Антов?
– В момента има няколко момчета, които тренират с първия отбор, те са на по 17-18 години. Това са Росен Божинов, Калоян Пехливанов, Алекс Божев, Християн Петров, който е младежки национал, Асен Дончев. Имат качества да се наложат. Зависи от нашата работа като треньори, а най-важна е тяхната роля и отдаденост, Ако искат да вървят по този път, трябва да полагат много усилия. Имат талант, който е видян и оценен от старши треньора Стойчо Младенов.
Отношенията между теб и Младенов различни ли са в сравнение с периода, в който бяхте футболист?
– Уважението, което изпитвам към него, е както в първия ден, когато дойде в съблекалнята през 2002-а. Преди това съм работил с него и в националния отбор. Вече доста години съм част от неговия екип, за което му благодаря.
Какви съвети ти даваше в началото на треньорската ти кариера?
– Винаги се допитвах до него и като директор на академията и като старши треньор на първия отбор на Царско село. Той работеше тогава в чужбина. С течение на времето видях, че това са правилните съвети и всичко ставаше така, както ми е казал.
На какво те научи престоят в Казахстан?
– Хубав престой беше. Но и същевременно тежък, защото до този момент винаги съм бил със семейството. Там бях сам. За първи път видях какво е треньорството. Усетих разликата. Казахстан е доста близка до нас държава, като манталитет. Бивша съветска република. Благодарение на това, че сме учили руски като деца, на мен ми беше лесно. Нямаше езикова бариера.
Къде се намира българският футбол спрямо този в Казахстан?
– Там спортът е държавна политика. Държавата отпуска средства и поддържа базите за всеки вид спорт, както беше при нас навремето. Ние все по-трудно успяваме на големи състезания. Не говоря само за футбол, а за спорта като цяло.
Кога ще се случи промяната у нас?
– Истината е, че работата в школите не дава нужния резултат. Има страшно много талантливи деца, но като влязат в пубертета, от 12-ата до 15-ата година нещо се пречупва. Дали самите треньори не могат да ги мотивират, да ги задържат? Нишката се къса там.
Имаш много приятели фенове. Днес дават ли ти „съвети“ кой футболист става и кой не за ЦСКА?
– Винаги. Всеки си казва какво му е на сърцето, този защо играе или не. Hо никой не разбира, че един треньор всеки ден е с играчите, Вижда тяхното влагане в тренировката, тяхната моментна форма. Няма треньор, който да избере по-слаб играч за сметка на по-добър, защото всичко ще рефлектира върху него.
Какво не достига на ЦСКА, за да надвие Лудогорец в битката за титлата?
– В момента работим над нашето постоянство. Когато искаш да си топ отбор, какъвто ЦСКА е доказал, че е, постоянството е ключово за един шампионат. Не трябва да се стягаш за няколко мача, после да редуваш силни и слаби представяния. Шампион се става с победите над малките отбори, не трябва да губим точки там.
ЦСКА проведе страхотна кампания. Как оценяваш това, което направиха феновете с даренията за дълговете, които трябва да се платят на бивши играчи?
– Това е любовта на всички фенове, Включително и нашата. Искахме да помогнем на клуба. Не един и два пъти сме били в тежки ситуации. Тази съпричастност показа, че семейството на ЦСКА е живо и любовта в него живее.
Какво искаш да кажеш на феновете от позицията на треньор?
– Всички живеем с успехите и неуспехите на нашия клуб. Стремим се успехите да са повече. Всички работим в посоката ЦСКА да бъде на мястото, което всички сме виждали и мечтаем да видим отново. Да бъдем единни това да се случи. Тяхната подкрепа е много голяма.
Каква е разликата между ситуацията в клуба преди да напуснеш и сега?
– Виждам базата в Панчарево променена. Изградени са терените. Бунгалата са освежени. Много положителни неща са се случили. Като финансиране няма забавяне на заплати, както беше преди. Всички искат ЦСКА да успее.
Треньорският щаб на ЦСКА в момента е „тъмночервен“. Какво си пожелаваш?
– Да постигнем успех с нашия любим отбор. Работата ни е свързана с резултати. Всички погледи на привържениците са обърнати към нас. Ние искаме най-много да успеем, защото сме част от феновете, част от историята и това още повече ни амбицира.
През 2004-а отпадна от състава на България за Европейското в Португалия в последния момент, как го прие?
– Това е част от историята ми. Тежко го изживях. През целия цикъл квалификации бях в отбора и имах уверение, ще попадна в групата. В един момент стана така, че влязоха играчи, които не бяха в нито една квалификация, за сметка на други.
Дъщеря ти Виктория тренира сноуборд. Даваш ли й треньорски съвети?
– Моите съвети са предимно към екипировката. Опитвам се да обясня да се грижи за своите инструменти работа както при нас бяха обувките. Що се отнася как да се спуска, там не разбирам.
Започнахме интервюто с топ 3 на мачовете в Европа като футболист. А като треньор кои са най-силните срещи?
– Спечелихме купата на Казахстан с Кайсар, което за първи път даде право на клуба да участва в евротурнирите. Нашата работа там се оцени и се видя. Изпитваш удоволствие от това. Моите успехи като треньор са свързани с тези на Стойчо Младенов, защото съм част от неговия екип.
