„Наясно съм, че трябва да работим повече в защита, но аз съм романтик и знам, че с победи с 1:0 не може да напълним стадиона. Феновете на ЦСКА предпочитат да спечелим с 4:3 или дори с 5:4“. Това заяви преди седмица треньорът на ЦСКА-София, Александър Томаш, след равенството 2:2 с най-силния отбор у нас Лудогорец, оправдавайки серията от мачове без суха мрежа на своя тим. Само няколко дни по-късно обаче, 46-годишният специалист смени плочата в навечерието на двубоя с най-слабия в първенството – Хебър. „Четири мача остават до края на годината и всеки е важен. Да, аз съм романтик и за мен е много важно да изградя стил и начин на игра. Където съм работил, съм го правил. И мисля, че това е в основата. Но съм наясно, че на нас ни трябват точки и това ще бъде приоритет до края на годината“.
Наставникът на ЦСКА-София все по-често влиза в противоречие със самия себе си и изглежда все по-объркан какво трябва да се случи, за да излезе най-накрая отборът му от кризата. Срещу Хебър очевидно резултатът бе приоритет пред играта, защото особено през втората част армейците доставиха поредното срамно представяне от началото на сезона. Нито едно създадено чисто положение срещу последния в класирането, който не познава вкуса на победата от 3 месеца, трупа загуба след загуба и в последния си мач допусна 4 гола от Спартак Варна. И ако Александър Томаш се задоволява с факта, че отборът му е владеел топката и е контролирал срещата, е напълно прав, че това не топли изстрадалите фенове.
Треперенето срещу подобен съперник е позор, без значение дали си романтично, или прагматично настроен. А треньорът на ЦСКА-София очевидно не успява да намери нужния баланс и продължава да се лута между изграждането на стил, заздравяването на защитата и постигането на резултати. Проблемът е, че той в четвъртък ще навърши 100 дни начело на тима, а не е дори близо до изпълнението на нито една от тези цели.
ЦСКА-София започна доста офанзивно срещу Хебър, като за първи път голмайсторът Коялипу и Исека попаднаха в титулярния състав. И докато националът на ЦАР отбеляза дежурното си попадение, превърнало се в победно, то братът на Мичи Батшуай продължава да не оправдава високата трансферна сума, платена за правата му през лятото. Той бе незабележим в 65-те си минути на терена и на практика остави тима с един човек по-малко в средата при изграждането на атаките. Отсъствието на черноработник като Eтo’o също се усети в центъра при ограничените опити за контранападения на домакините, а слабото представяне на Вион в дефанзивен план бе на път да доведе до гол за съперника през първата част. Проблемите в защита са сериозни, като единствено мястото на Лумбард Делова не подлежи на дискусия. Нито преди, нито след почивката ЦСКА-София направи достатъчно, за да не остави съмнение в превъзходството си и евентуално изравнително попадение на Хебър нямаше да е незаслужено. В пореден двубой Джонатан Линдсет бе инертен и разочарова с представянето си, докато Шопов затвърди добрите впечатления, като сформира все по-позитивно партньорство с Коялипу. Това обаче е твърде недостатъчно и далеч не гарантира, че ЦСКА-София ще добута до победата и в оставащите си 3 мача до края на годината. Армейците не играеха качествен и печеливш футбол нито по време на „романтичния“ период на Томаш, нито сега, в началото на „прагматичния“. Прогресът спрямо Томислав Стипич е минимален и незначителен и въпросителните към треньорския щаб след зимната пауза ще са големи. Защото тогава вече оправдания няма как да има и ще е недопустимо ЦСКА-София да изглежда по подобен начин.
Мартин Костадинов/ „Тема спорт“