-
-
Александър Томаш влезе в историята на пловдивския Локомотив като първия треньор, записал с тима седем поредни победи. Рекордът дойде на 3 септември след 4:0 срещу отбора на Крумовград, само ден след като наставникът навърши 45 години. Ето какво сподели той в интервю за marica.bg.
– Под ваше ръководство „Локомотив“ (Пловдив) е безспорен хит на този сезон. Отборът е лидер в класирането. Какво е чувството да сте треньорът с рекорд по последователни победи в историята на клуба?
– Не е нещо, което приемам като лично постижение. Да, горд съм от добре свършената работа на целия екип. В това число и психоложката ни, масажистите, лекарят. Но това не е нещо, което ще ме постави в зоната на комфорта. Напротив. Добрите резултати задължават. Когато си достигнал едно ниво, то не трябва да се задоволяваш с него, а да се стремиш най-малкото да го задържиш и след това да надградиш. Така е не само във футбола, а и в живота въобще. Моята цел е да постигнем едно постоянство в доброто представяне. Щастлив съм от това, което направихме, най-вече защото това е плод на колективна работа и химията, която има в съблекалнята, а не мога да не благодаря и на публиката, която е най-важната и непреходна част от клуба.
– Отборът се намира в превъзходна форма. Паузата в първенството ще попречи ли да я задържите на такова топ ниво?
– Аз мисля, че е добре дошло за нас, за да поработим във физическа гледна точка, там имаме лек проблем, а не бива да отписваме и психологическата страна на въпроса. Не е тайна, че ние работим с може би най-малката откъм брой група футболисти в елита и е хубаво те да поемат глътка въздух. От друга страна, позицията, в която се намираме, задължава футболистите прекомерно. Искам да махнем това бреме. Искам да сме отбор, който да продължи да се забавлява на терена и да радва феновете си. За целта ще трябва да намерим точния баланс между това играчите, които имаха малко време за почивка и подготовка през лятото, да възстановят физическите си сили, но и да останат концентрирани, отдадени и амбицирани.
– Сега „Локомотив“ е на първо място. Точно преди 20 години по подобен начин започна походът към шампионската титла. Феновете открито правят аналог със сезон 2003/2004. Способен ли е този тим да спечели нещо голямо?
– Преди мача с „Крумовград“, когато бяхме пред рекорда от победи, Христо Бонев дойде и каза: „Аз ще го кажа на футболистите“. Но му казах, че не искам. Това е излишно напрежение. Рекордът е чест за мен, за екипа ми, футболистите, феновете, но аз не искам да правим аналогии и сравнения. Аз съм здраво стъпил на земята и считам, че всяко време е само за себе си. Мога да обещая, че с екипа ми ще работим всеотдайно, пък каквото стане. Във всеки човек е заложено да мечтае. Понякога мечтите се сбъдват, понякога не, но няма как да се сбъднат, ако човек не мечтае. Искам да бъдем реалисти. Ние не разполагаме с финансите, организацията, ресурса на водещите отбори. На всичко това ние отговаряме с много амбиция, труд, себераздаване и желание. Не знам дали и колко ще успеем да задържим това ниво. Наясно съм, че ще дойдат и негативните резултати, но моята основна задача е дори и в тези моменти ние да напускаме терена с високо вдигнати глави, да можем да гледаме хората в очите и дори тогава те да аплодират отбора
– Възможно ли е в един момент очакванията да натежат малко повече?
– Откакто съм в „Локомотив“ виждам тази магия, усещам, че този клуб има особено ДНК, знам във времето какви футболисти са играли за него. Моя е задачата да не допусна големите очаквания откъм резултати да натоварят излишно играчите. Искам те да се развиват всеки ден, да се наслаждават вътре на терена. Магията на „Локомотив“ е, че на “Лаута” от футболистите се иска не всеки сезон да носят купи и медали, но е задължително във всеки мач да оставят сърцата си на терена. От тази гледна точка те са щастливци, а ако все пак има такива, за които това е прекалено много, то значи не са на правилното място.
