-
-
Треньорът на дублиращия тим на Левски – Елин Топузаков гостува в подкаста на Gerena.bg – „Пожелахте да говори“. Той сподели мнението си за представянето на първия отбор, коментира актуални теми около клуба, а не пропусна да сподели и спомени от престоя си на „Герена“ като футболист.
„Първият ми официален мач бе на стадион „Васил Левски“, защото тогава „Герена“ бе в ремонт. Това се случи през март 1997 година. Валеше много сняг, а противникът беше Етър. Мисля, че водехме с 2:0 и влязох в последните десет минути. Минаха като един миг, докато тичах напред-назад, за да покажа цялата си енергия и амбиция. Идването ми в Левски беше сбъдната мечта. Дядо ми беше фен на сините и той ме запали.
Когато пристигнах, бях като в пробен период и ме извикаха Томас Лафчис и Андрей Желязков, за да ми предложат договор. Тогава на листа имаше само срока от 5,5 години – нито имаше заплата, нито премии, нито квартира. Но сбъдвах мечтата си и подписах, без да се замислям“, спомни си Топузаков.
„Не мисля, че лентата тежи на Пламен. Може да има грешки, но той е изключително млад вратар. Този пост е много специфичен. Не трябва да го сочим с пръст. Когато отборът губи, всички са виновни. Вече много отбори хвърлят око към Пламен Андрееви виждат перспектива в него. Има добро бъдеще“, сподели славният „син“ капитан за настоящия такъв на отбора – Пламен Андреев.
Топчо сподели своето виждане за поредицата на Левски без победа: „Ежедневно сме в тясна връзка със Станимир Стоилов, защото водя втория отбор и обменяме кадри. Обсъждаме политиката с подрастващите. Някои от тях вече са постоянна част от първия отбор. Сухата статистика е такава, но смея да твърдя, че в тези осем мача без победа като облик и представяне трябваше да спечелим 4-5 от тях. Понякога във футбола няма логика. Като стил и начин на игра Левски доминираше. Може би след 3 или 4 неуспеха се загуби увереността в играчите. Тежеше им психически, че не можеха да вземат победа“.
„Със сигурност на феновете им тежи липсата на титла толкова дълго време. Спечелването на купата през миналата година зарадва много левскари. Но всичко си има причини. Когато къщичката ти не е подредена, да не се връщам към думите на Станимир Стоилов, и всичко се е правело на парче в последните години, няма как изведнъж да се завърнеш като феникс от пепелта. Всичко си има следствие във футбола. Не само като управление, текучество на футболисти и сменяне на клубната политика. Много обстоятелства се струпаха.
Убеден съм, че Левски ще е по-силен през пролетта. Миналата година, както каза Станимир Стоилов, бе неспецифична. Имаше много кратка пауза. Тренирахме паралелно с първия отбор и реално почивахме три дни. От януари се започна маратон до края на тази година. Нямаха възможност играчите да заредят батериите. Не успяха да завършат сезона положително, както им се искаше. Но сега с тази подготовка, която ще направи Станимир Стоилов, съм убеден, че Левски ще изглежда със сигурност по-добре. Това го видяхме през миналата пролет. Надявам се, че ще се повтори. Треньорът знае как да го постигне“, каза бившият защитник. Той разкри защо като играч на „сините“ е отказал оферта от Луч Енергия.
„Много искаха да ме привлекат и пратиха официална оферта на ръководството на Левски. Това беше през януари 2005 година. Предстояха ни мачове през февруари срещу Артмедия. Офертата наистина беше много добра. Говорих за съвет с най-близките ми в отбора като Мечо Телкийски, Христо Йовов и Асен Букарев. Тръпката и емоцията от предстоящите мачове и това, което мислех, че ще постигнем, ме накараха да загърбя тази солидна оферта. След това знаете какви мачове изиграхме с Удинезе и Шалке. Г-н Батков искаше да приема, защото сумата не бе никак малка и за клуба. На лагера в Израел – в курорта Ейлат, дойдоха представители на Луч Енергия да говорят с мен, Тодор Батков и Майкъл Чорни. Тази история се проточи десетина дни, на последната среща бяхме всички и споделих, че не искам да приема. Никой не ме е убеждавал в противното. Това беше краят на сагата. Чорни каза, че моята дума ще бъде важна и решаваща. Благодарих на него и на хората от Луч Енергия и споделих, че искам да остана в Левски, за да продължим мечтата си. След това написахме синята приказка и не съжалявам за решението си. Въпреки че парите, предлагани от Луч Енергия, бяха умопомрачителни за онова време. Не съм си представял, че мога да спечеля толкова пари от футбола. Исках да оставя по-ярка диря в Левски“, сподели Топчо.
