-
-
Левски започна по прекрасен начин пролетния дял на първенството и нанесе първа загуба на Лудогорец. Нещо, което много малко хора вярваха, че ще се случи. Други, вероятно, още не могат да повярват и се опитват да си го обяснят. Трети пък ще пробват и да омаловажат победата с това, че Лудогорец не показаха пълните си възможности, не са имали централен нападател и не им е бил важен мачът… Може и така да е. Но само ще отбележим, че специално в българското първенство Лудогорец в нито един мач от старта на сезона дотук, не игра на 100%. Просто това не му е необходимо, за да победи. А Левски често не е бил на висота и е губил, като Лудогорец, а и други отбори, са били в подобно състояние. И си е получавал заслужените критики за това. Сега обаче „сините“ трябва да бъдат похвалени. И е редно да им се отдаде дължимото.
Първото и най-важното, което трябва да се отбележи само в едно изречение, е, че това е истинският Левски. Този е отборът, за който жадуват феновете. Сигурно е, че в тази неделна вечер, след победата над Лудогорец, няма човек, който истински да обича Левски и да не е бил доволен и щастлив. Не просто от победата, а от начина, по който бе постигната – заслужено, с надиграване, с борба за всяка педя терен и със 100% раздаване от всички. Хулио Веласкес си нареди отбора както трябва и всеки знаеше какво да прави. Не бива да се забравя, че и тримата халфове, които би трябвало да му бъдат титуляри през пролетта, не започнаха мача – Карлос Охене, Асен Митков и Георги Костадинов. Двама от тях се появиха към края на мача, но тогава вече победата бе изкована.
Особено в защита тимът игра близо до перфектното, като освен гола от дузпа в последните секунди не позволи на „орлите“ нито да отправят точен удар, нито да създадат голово положение. Цунами бе познатият боец. Като воюваше, сякаш е роден на стадиона и цял живот е живял там. Кристиан Димитров обичайно за себе си обра всички високи топки, а когато трябваше, чистеше надалеч и ликвидираше куп опасности. Макун пак изработи гол, за който Ел Джемили обра славата. Ясно е, че национал на държава от Южна Америка няма как да не е силен в България. А конкретно венецуелецът вече реши с ножичен удар мача с Арда на „Герена“, а има зад гърба си и победен гол срещу ЦСКА. Майкон водеше епични битки с Ерик Маркус и в крайна сметка спечели този дуел. Алдаир сновеше неуморно от едната аутлиния – до другата.
Ел Джемили игра силно, като при него прераждането след раздялата със Станислав Генчев, очаквано, е най-голямо. Евертон Бала вкара гол шедьовър, след който мрежата като по чудо не са скъса. Мустафа Сангаре, както винаги, даде всичко от себе си, игра много добре, макар при завършващия удар да не му спореше. Все пак асистира за втория гол, който в крайна сметка реши мана. Мислович не даде този път това, което най-добре умее – извеждащите пасове напред. Но и без да блести ярко, получи сериозни овации.
Отборът се справи добре в първия си официален мач в схема, различна от налаганата 3-5-2 през есента. Хубаво е, че има нещо, което остана и от Генчев – статичните положения. Левски пак вкара след корнер и е добре, че в този компонент има приемственост след предишния треньор…
След като Левски показа такава игра срещу Лудогорец, вече окончателно е ясно, че този отбор има възможности и в България може да се справи с всеки. И съответно няма място за сериозния песимизъм, който се бе настанил в немалка част от феновете преди този мач и след подготовката в Турция.
Оттук-насетне най-важното е това, което се чу от устата и на Хулио Веласкес, а и на Георги Костадинов след мача, да се случи наистина. А именно – радостта от победата да е приключила в нощта след нея и да няма главозамайване. И да се знае, че в Пазарджик няма да е по-лесно срещу Хебър, който за малко не победи Ботев Пд. И то на Колежа, където Левски загуби. Остава играта срещу Лудогорец, както и победата, да донесат достатъчно сериозна инерция за „сините“ до края на сезона и да донесе постоянство. Ясно е, че вероятно няма да може това постоянство да се види във всички мачове. Все някога няма да върви. Но ако пълното раздаване се запази и стадионът ще е винаги пълен./ „Мач Телеграф“
