-
-
Мисловният процес като проблем на управлението на спортната методика. Семинар на тази тема няма как да срещнете някъде в информационния обмен, защото повечето от хората, които би трябвало да поставят проблема на масата – първо, не виждат това като проблем, защото самите нямат ценз, и второ, нямат маса.
В последния месец Станимир Стоилов подхвърли, че среща големи трудности в работата си, защото му се налага да работи с футболисти, които трудно разбират дори от 100 повторения какво точно трябва да направят. Или пък ако имат в главата си материята като теория, нямат потенциал да покажат това на практика. След първия престой на Мъри на „Герена“ тази тема твърде малко вижда бял свят като обект на дискусия в пространството. Ивайло Петев и след това Георги Дерменджиев казваха, че въпреки добрия бюджет на Лудогорец те подхождат много внимателно при подбора на нови футболисти, защото привлечените трябва да имат футболен интелект, който да подхожда на стила на отбора. Не тепърва да ги учат и пречупват, а само леко да ги пренастроят, ако трябва да използваме технически език.
В Левски от завръщането на Стоилов поради оскъдните средства за селекция няма как да вземат футболисти с приличен, да не говорим за добър футболен интелект. Такива може да са играчи, които нямат нужда от проучване, каквито са случаите с Филип Кръстев и Ивелин Попов, а след това и с Илиян Стефанов. Но с обратния знак са всички флангови играчи, привлечени от това треньорско ръководство на Левски. Става въпрос за хора, които са гледани известно време, но без достатъчно опции от разстояние да се прецени нивото на футболен интелект. Ако имате достатъчно време или пък искате да вникнете малко в работата на скаутите и анализаторите, изгледайте произволно подбрани мачове от ниските дивизии на Бразилия.
Купуването на играчи от най-ниския финансов сегмент е нож с две остриета, като обикновено се оказва, че футболистите са тактически неграмотни, недостатъчно физически издръжливи и компенсират това с вродена техника и пределна амбиция да се докажат, за да бъдат забелязани в Европа, където да оправят живота си – не само своя и на семейството си, но и на роднините. И в нашия случай Станимир Стоилов на база контакти с агенти са хвърля не точно на първата въдица, но на една от първите. Конкретно за случая Мъри явно е бил притиснат освен от липсата на пари и от липсата на време. И хората, които дойдоха от Бразилия на „Герена“, едва ли са били първи варианти. За Роналдо е сигурно, че е бил трета опция на треньора на „сините“ за дясно крило, като първите двама набелязани или са били обвързани с клуб и сделката е изисквала някакви непосилни трансферни суми, или пък самите играчи са се мръщили на перспективата да получават таван от 5 хиляди евро на месец.
Есенният спад на формата на триото от Бразилия се дължи и на това, че на практика те за първи път в кариерата си имат почти цяла календарна година, без да си починат – както физически, така и емоционално. Набързо напазаруваните външни хора, както ги нарича Димитър Пенев, досега играят точно толкова, колкото струват, и оправдават заплатата си от 10 хиляди лева. И футболният им интелект в един момент зацикли, защото и Уелтън, и Ронално, и Цунами явно имат крещяща нужда да презаредят батериите като физика и психика и евентуално след това да се шлайфат. Подобна е ситуацията и с четвъртия външен Жереми Петрис, който си събра багажа от Царско село по посока незнайна за нас и в един момент получи обратно повикване от България, защото на „Герена“ изтеглиха късата клечка с един хърватин, който тренира за здраве.
Само хората от щаба и самите играчи знаят какво ще им коства да се добутат до следващата, финална за годината футболна седмица. Мачовете с Лудогорец се очертава да бъдат изпит за фланговите хора на сините. Самите бразилци, плюс Петрис, със сигурност очакват евентуалната метла от другата орбита да засегне първо тях.
Ако хората от Левски са се надявали да вземат някакви прилични пари от някой от бековете и най-вече от крилата, сигурно вече не си правят такива сметки, защото видимо бразилците имат доста нисък таван на развитие. С оглед лимитирания им потенциал едва ли от „Герена“ могат да се осмелят да им сложат етикет с голяма продажна цена. Тези, дето ги писахме през лятото за милион евро за Уелтън, вече не са актуални. Доста праволинейните бразилци нямат пазарна стойност и поне на този етап и докато не бъдат рестартирани през паузата и след това евентуално не изригнат, не могат да предизвикат интерес. И има реална вероятност да си останат вечно сини със същите лъкатушения в представянето. Но както казахме в началото, дори и да си върнат увереността и да вдигнат точността в подаванията и да подобрят завършващия удар, липсата на футболен интелект няма да вдигне сериозно нивото им.
Ако не се случи другата орбита на Наско Сираков, треньорът Стоилов ще продължи да си мечтае за селекция, както самият той призна. Иска му се да бъде конкурентен с футболисти, на които няма да се налага да обяснява нещо по 100 и повече пъти, но реалностите към този момент са такива. Иначе е лесно да вземеш готови, школувани и мислещи футболисти, с които да имаш варианти да въртиш състава и да пробваш нови варианти. С наличния потенциал е доста трудно през няколко мача да променяш постройката. Въпросните бразилски крила в един слънчев ден научиха, че трябва понякога да играят и като халфбекове в схема с трима централни защитници и въпреки че това стана срещу непретенциозния Септември, не им се получиха нещата. Вкарването им навътре в отделни епизоди или зад нападателя или на върха на атаката също не бе сполучлив ход на треньорския щаб, който опитваше тези опции, за да разчупи малко матрицата.
Опциите при Стоилов на този етап при неосъществяване на телепортация в другата орбита са или да продължи с обработката на тези флангови играчи с надежда те да се рефрешнат, или пък да се направи опит за подмяна с други бразилци, които обаче едва ли ще имат заложени в себе си способности да играят нещо по-различно от Роналдо, Уелтън и Цунами. Иначе, да, ясно е, че при опънати нерви сигурно на Мъри му идва да пробва с други от този калибър, но няма как да се играе на проба-грешка. А лошото в цялата работа е, че българският пазар не предлага безплатни алтернативи както за крайни защитници, така и за крайни атакуващи играчи.
Желю Станков/ „Тема спорт“
