-
-
Знаете ли приказката за Пепеляшка? Не, не тази с пантофката. Говоря ви за онази, от Севера. Онази, край комина на Захарната. Онази, която близо декада имаше проблеми с плащането на тока си. Онази, която напук на всички и всичко не само живурка, но спечели две шампионски титли в последните 6 години. Онази, която доскоро нямаше идея какво ще е утре, тъй като и в тогавашното настояще ситуацията бе по-мъглива и от най-набуреното време на Еверест.
Всяка приказка си има своите герои, приказни. Един от тях в събота си взе довиждане с приятелите си по трибуните – Красимир Чомаков облече за последен път жълто-синия екип. Белия Десаи го направи така, както винаги го е правил на терена – с много страст и мъжкарски.
И небето заплака на раздяла. Там нейде из облаците и чичо Петко отново беше горд баща на Краси.
Но дъждът не попречи на феновете да видят нещо позабравено – истински футбол. На стадиона под комина на Захарната дори въздухът мирише на футбол и романтика. Има нещо уникално и сред играчите, и сред феновете на клуба. Заплата и пари може да минаваха дълго време за мръсни думи в Марица, но пък волята и мъжкарството ги е имало винаги в съблекалнята.
И така, напук на дъжда, звездите на Марица и ЦСКА изиграха един истински мач за Краси, за себе си и за кеф на всички, които винаги са знаели къде е стадионът в най-европейската част на Пловдив.
Големите в Марица не си тръгват, никога. Просто сменят отбора. Добре дошъл в отбора на легендите, Краси!
ЮЛИАН АНГЕЛОВ, Марица Спорт
