-
-
5 луди мача в Европа и Левски все още е в борбата за влизане в групите на Лигата на конференциите. Не, Синя България не сънува, не живее и в паралелна реалност. А граби с пълни шепи от това, което й предлага един млад и нахакан отбор, воден от треньор, който премина на спринт от „Осъденият на смърт да влезе“ до „Продавач на надежда“. И вече изричащ уверено „Отиваме в Германия, за да победим“. Точно така – следващата седмица сините ще стегнат куфарите за Франкфурт на Майн и ще пробват да надвият Айнтрахт, за да останат на континенталната сцена до средата на декември.
42 дни – толкова изминаха от първия официален мач на Левски за сезона до вчера, когато привържениците не се радваха от 1:1 срещу носителя на Лига Европа за 2022 година, а се ядосваха, че той не е бил победен. Сещате ли се за атмосферата на „Герена“ на 15 юли – разединени и настръхнали един срещу друг фенове. Както и отбор, победен сякаш по навик от ЦСКА 1948, при това допуснал обрат. А ако сте били на трибуните на „Васил Левски“ вечерта на 24 август, винаги ще помните изживяването, което си бе специално. И няма да забравите как с бомбен изстрел от 30 метра в 5-ата минута на добавеното време Хасими Фадига препарира национален вратар на Германия. Преди повече от месец усещането бе, че предстои ужасно дълга и тягостна кампания. А сега настроението е купонджийско – Левски още е европейски, а заради грешките на фаворитите в първенството се говори и за титла.
Виновници за метаморфозата са Николай Костов и момчетата му. Треньорът наследи добре селектиран и млад състав, който е жаден за успехи. Тим, който за много кратко време укрепна и изгради характер и вече е много специален. Предишната кампания мина под знака „Сините не могат да отговарят на ударите“ – когато съперник поведеше, почти неизменно печелеше. Сега вече се върти лентата – „И най-силният ъперкът не може да ме свали, защото ще се изправя и ще те нокаутирам“. В реванша с Апоел Беер Шева те не допуснаха срив след 1:1, а преследваха победата до края срещу научен съперник и в крайна сметка я постигнаха. Затова и бе интересно какво ще покажат срещу далеч по-реномирания Айнтрахт, който притежава по-бързи, по-атлетични и свикнали да играят напечени двубои играчи. Всъщност гостите можеха
да вземат акъла на невярващ в себе си съперник още при загрявката, когато видиш какъв огромен щаб се грижи за играчите.
Затова и бе някак нормално в началото домакините да изглеждат като първолак пред батко. Те бяха наказани още след първата грешка – топката бе отнета на Митков пред пеналта и след секунди вече бе в мрежата на Пламен Андреев. Левски бе в нокдаун, от който обаче се изправи и създаде положение. Между 25-ата и 35-ата минута тимът бе завъртян от центрофугата. Левски бе неподготвен за излизанията на Марио Гьотце на десния фланг и световният шампион набързо развинти Цунами и създаде три положения. Краката на момчетата на Николай Костов обаче не се подкосиха. А след ново отлично взаимодействие между движещия се перфектно между линиите Ел Джемили и шилото Уелтън, Роналдо направи пропука на годината.
На почивката тези слабости бяха отстранени и през втората част по-ненаученият, но имащ огромна воля Левски започна първо плахо, а след това и по-смело да поглежда към вратата на германците. И накрая да бъдеш възнаграден за упоритостта си, стигайки напълно заслужено до 1:1.
Безсмислено е да сравняваме единиците в съставите. Достатъчно е да отбележим, че Айнтрахт иска 100 милиона евро от ПСЖ за нападателя си Коло Муани. Мерни единици има много, но за характер и кураж не се измислени. Такива в Левски имаше в изобилие. Като се замисли човек, физика за Бундеслигата притежават само Кордоба и Краев. И двамата обаче бяха като канари срещу Айнтрахт. А останалите с доста работа и изпълнение на тактическия план успяха да допринесат за шоуто. Накратко – сините показаха, че могат да решават задачи, попиват, бързо си пишат домашното и не ги е страх да проявят дързост.
Да накараш центъра на Со-фия да се тресе, а хиляди, изпаднали в делириум, да крещят в един глас, значи си си свършил работата. За да стоят дълго след последния съдийски сигнал и да танцуват по трибуните, значи си направил нещо още по-специално. Казват, че човешката душа е 21 грама, а други разсъждават, че тогава любовта трябва да е 2 пъти по-тежка. За 42 дни този състав на Левски накара Синя България да го заобича неистово, въпреки недоверието в началото. Храни се от любовта и раздава такава.
Да, трудното ще е в Германия. Защото съперникът ще е наясно, че ще трябва да се напрегне, за да победи. Ще се радва и на огромна подкрепа на публиката. Но хореографията в Сектор Б на Националния стадион бе „Помни, че си смъртен“. Такива са и противниците. Подвигът не е завършен, но има надежди, че може да бъде направен. Защото елиминирането на такъв съперник от този Левски, който преди 40 дни изглеждаше като обречен, ще си е равносилно на такъв. Отпадане пък няма да е провал. А просто един урок, който бързо трябва да бъде научен.
Янаки Димитров/ „Тема спорт“
