Желаният от Лудогорец Милош Дегенек има изключително интересен живот. Той е роден в град Книн, който понастоящем се води в Хърватия, но е бивша столица на непризнатата Република Сръбска Крайна. Логично в Книн голяма част от жителите се самоопределят като сърби. Такъв е и самият Дегенек. Той е роден през 1994 г., но проблемите му започват само няколко месеца по-късно.
„Имах странно и трудно детство. Бягате от вашето родно място и губите всичко, което някога сте създали. Бил съм на 1,5 г. когато избягахме в Сърбия, бяхме на трактор с майка ми, брат и семейството. В крайна сметка живеех в къща с още 22-ма души“, разкрива Дегенек пред австралийското издание Socceroos.
„След това дойде 1999 г., имаше друга война, бомбардираха ни. Но като шестгодишно дете си мисля: „Това е нормално“. Чуваш сирената, влизаш в сградата, бункер на 20, 30 метра под земята и си мислиш: „Нищо, като свърши бомбардировката, ще си тръгнем“. Сега се замислям, че ако бомба бе ударила сградата, където сме, навярно щяха да ни изровят след 3 месеца. Но като дете е друго: „Определено ще излезем и ще играем на криеница отново“, добавя защитникът.
Всичко, което преживява в най-ранното си детство, няма как да не остави последствия върху Дегенек.
„Като млад често боледувах. Ходих в болница три-четири пъти седмично. Имах тежък живот, но отново като дете си мислех, че е нормално да ти слагат инжекции, допълнителен въздух. Тогава смятах, че това трябва да премине всяко дете… Сега съм на 28, разбирам, че не е така. Не се случва на хората и не е нормално“, добавя националът на Австралия.
Опитният стопер изтъкна, че всички неща, през които е минал, го карат да оцени още повече това, което родителите му са направили за него.
„В крайна сметка баща ми реши да замине за Австралия. Това заслужава голямо уважение, защото той пое риска“, каза още той.
„През 2000 г., с 2000 долара в джоба, семейство Дегенек тръгва да търси по-добър живот. Много съм благодарен на родителите си, че се жертваха, преминаха през войните и работеха от пет сутринта, за да си купим с брат ми чифт обувки. Семейството винаги е единственото нещо, което винаги ще бъде до теб“, завършва Милош Дегенек.
„Мач Телеграф“