-
-
Сезон 2017/18 зa ЦСКА-София приключи. Това стана след мача с Лудогорец, когато бе празнуван и юбилеят на „червените“. До края на отбора му остава да играе само за чест и футболистите да се напънат още малко само в последното дерби с Левски. Дори този мач изглежда ненужен за двата отбора, а и публиката едва ли ще се стече на „Васил Левски“ заради емоционалното изхабяване от концентрацията на дерби в последния месец и половина.
Най-важната задача на „червените“ е да обявят нов треньор още преди края на настоящата кампания. Ясно е, че Христо Янев е временен вариант и самият той едва ли е изгарял от желание да довърши започнатото от Стамен Белчев. В отбора има твърде много проблеми с контузии и моментът съвсем не е подходящ за показване на тактическа грамотност или стратегически решения. Самият Янев е служител на клуба и просто е преместен от един офис в друг, ако така образно да си представим метаморфозата му през месец май.
Време за губене обаче няма никакво и е редно да бъде представен човекът, който трябва да изгради новия имидж и стил на ЦСКА-София. Фундаментално е именно този архитект на новата визия да одобри селекцията и сам да направи план за подготовката на отбора – лагери, контроли, почивки. Само така може да се усети неговият почерк и след това да му се търси отговорност или да му се сваля шапка при успехите. Вече сме гледали много серии на филма, в които планът за подготовка и трансферите са направени и новият треньор просто трябва да ги приеме безропотно и да се съобрази с тях. Ако специалистът е българин, това явно е нормално, но чужденец с визитка и претенции трудно ще приеме такова заварено положение.
Нормално е ЦСКА-София да има звено от скаути и главен мениджър, които участват при трансферите. Естествено е те да предлагат много попълнения от чужбина, които са следили и смятат, че отговарят на изискванията на клуба. Крайната дума обаче би трябвало да бъде на треньора, който ще реди състава и ще избира тактиката. Защото точно той е на топа на устата и бъдещето му е свързано до голяма степен с качеството на играчите.
Стамен Белчев логично бе освободен след сгромолясването на „червените“ от началото на април досега, но хората с трансферите седят удобно на сянка и са се снишили в този момент. А от тях се очакват отговори на редица въпроси. Например как и защо бе доведен Кевин Кубемба, за когото се знаеше без да си специалист, че е бил пълен провал в белгийски Сейнт Трюиден? Кой реши, че Жерсон може да замени бързо и успешно Антон Недялков, при положение, че на бразилеца най-малкото ще му трябва време да свикне с европейския футбол?
Укра само заради визитката и рекламата ли бе докаран, след като португалецът не издържа медицинските тестове, но му бе даден втори шанс? Как се преценява кога да дойдат и да си тръгнат футболисти като Руй Педро, Давид Шимао, Арсенио Нунеш, Рафаел Перес, Густаво Кулма, Кевин Меркадо, които напуснаха, без клубът да спечели пари за тях?
На „Армията“ е редно да запеят в един глас: „Треньор ми дай и повече не ме мъчи“. Защото именно добър специалист може да обърне тенденцията и да превърне отбора в печеливш. Но трябва да получи пълна свобода и безрезервна подкрепа на ръководството. Както и да се предвиди гратисен период, в който да бъде обяснено, че „червените“ могат и да не печелят трофеи, но това се прави с оглед на налагане на бъдеща и продължителна хегемония. Това е формулата, няма друга. В противен случай победите ще бъдат само епизодични, а разочарованията ще стават все по-големи. Затова трябва да се инвестира в треньор и организация. И да му се осигури сериозен гръб. Другото е в неговите ръце.
Христо Бонински/ „Меридиан мач“
