Провал след провал и след провала – пак провал. Това е положението с треньорския пост в ЦСКА-София в последните малко повече от четири години. Еди Йорданеску, Стамен Белчев, Добри Митов, триумвирати, Люпко Петрович, Милош Крушчич и пак Стамен, за да се стигне до поредната издънка в първенството и до нова раздяла с хасковлията. И то само 4 месеца след като бе назначен. Само толкова бе достатъчно, за да бъде отчетена поредната треньорска грешка на „Армията“.
Всъщност някой може ли да обясни защо изобщо Белчев бе върнат на поста? Нима времето, в което той не бе в ЦСКА-София, го е използвал за някакво професионално развитие? Стажове, курсове, впечатляващи резултати с друг отбор? Неговото усъвършенстване се състоеше в приятелски разговори със Станимир Стоилов и престой начело на Арда, където също се провали. Периодът на Стамен в Кърджали може да се опише по следния начин – голям бюджет, много чуждестранни попълнения и никакви резултати. Сега Арда с три пъти по-малко пари се представя далеч по-добре, отколкото с Белчев начело. След така свършената работа най-резонно бе той да продължава да си пие кафето с Мъри, но вместо това получи втори шанс в ЦСКА-София. И резултатът е налице. Армейците са в серия от 6 шампионатни мача без победа, като преди това успяха да изтръгнат трите точки единствено срещу непретенциозните този сезон Славия, Ботев Пд и Ботев Bp, и то след инфарктни развръзки и треперене до края. Нито един мач от началото на първенството не бе спечелен с лекота – всичко бе една голяма мъка.
Няма нито един компонент в играта, за който можем да кажем, че се наблюдава надграждане. Допуска се гол почти във всеки мач. Вратата на ЦСКА-София е превърната в страноприемница и всички са „добре дошли“, без значение дали са Сирените от Малта, или автоджамбазите от Фарьорите. А Етър, които вкарват по половин гол на мач, отбелязаха цели два.
Със Стамен Белчев начело, ЦСКА-София си спечели място в групите на Лига Европа. Да, това е страхотен резултат. Но с оглед на цялостната картина, то двубоите с БАТЕ и Базел са някакво изключение от правилото. То гласи, че под ръководството на хасковлията червените играят хаотичен, безидеен и предвидим футбол. Неслучайно бяха като прочетена книга за ЧФР Клуж, а всеки един от съперниците в първенството знае как да им противодейства.
При тактиката на Стамен, полузащитната линия по правило се прескача. По-важното е безсмисленото владеене на топката от централните бранители, които си я разменят десетина пъти. В предни позиции няма никакви отработени взаимодействия, разчита се само на индивидуалните качества на играчите. А след всеки мач оправданието е едно и също: „Не знам защо така се получава. Не знам защо играем 10-15 минути“. Е, ако треньорът не знае, то кой тогава?
Истината е, че ЦСКА-София има нужда от човек с авторитет и характер в съблекалнята, а не от „безгласна буква“, както при трансферите, така и пред футболистите. Треньорът в Борисовата градина трябва да е институция, а не да допуска Санкаре да му крещи в лицето при смяна, а той да обяснява, че това било „нормална реакция“. Не, реакцията на Санкаре не бе нормална. И тя означава само едно – Стамен Белчев няма авторитет сред играчите. И когато се е стигнало до това положение, то е ясно, че каруцата е обърната и връщане назад няма.
Реалността в момента показва, че въпреки широчината в състава армейците са пети в класирането и са поставени в унизителната ситуация отбор, на чиито мачове ходят по стотина човека, да е пред тях след десетия кръг, а цели 8 тима да са допуснали по-малко голове.
Явор Пиргов/ „Тема спорт“