-
-
Много се изписа и изговори в последните дни за начина, по който ЦСКА допусна историческо изравняване срещу Левски с два сини гола в добавеното време. Грешни смени на Александър Томаш, отпускане в червените редици, характер за пример от тима на Хулио Веласкес или просто спортен шанс – всеки има своята причина за безпрецедентните няколко минути в края на дербито. Истината е, че във футбола и преди са се случвали подобни драми, а ще ги има и занапред. И никой не е застрахован. Притеснително за ЦСКА обаче е, че треперенето в края на двубоите се превърна в червен патент през настоящия сезон. И профуканите две точки в на практика спечеления мач срещу Левски са поредното доказателство за това.
Осмото място в класирането след 23 кръга индикира за огромни дефицити в представянето на армейците. Но проблемът е, че отборът на Александър Томаш не успява да убие навреме интригата, дори и в двубои, в които е отчетливо по-добрият отбор. Или в други, в които психологическото предимство е изцяло на тяхна страна.
Досегашният най-ярък пример за червеното неумение да се затварят мачове бе есенното равенство 2:2 с Крумовград, което имаше сходен сценарий с дербито срещу Левски. Тогава Коялипу даде аванс от два гола с точни изстрели в средата на първото и второто полувреме, а гостите рядко преминаваха центъра. 20-ина минути преди края обаче индивидуална грешка на Хайнц доведе до дузпа за съперника, а нейното реализиране наля така познатия вече гипс в краката на армейците. До края те бяха сринати психически и се уповаваха единствено на стрелките на часовника, за да запазят трите точки. В последните секунди на добавеното време обаче не се намери кой да пресрещне Наско Милев, който стреля от дистанция и препарира Дюлгеров за 2:2 пред сектор Г. Май наскоро преживяхме дежавю…
Примерите за червено треперене обаче далеч не се изчерпват с изпускането на тези 4 спечелени точки, с които ЦСКА в момента щеше да е шести класирането, на два пункта от петия Арда. Те започнаха още с втората победа на Томаш начело на тима срещу Берое в Благоевград. С много слабо представяне червените по никакъв начин не се възползваха от импулса на близо 6000 фенове по трибуните и в края се наложи да бавят времето, за да запазят крехкия си аванс от 1:0.
Впоследствие ЦСКА водеше само с един гол на абоната си Ботев Враца до 80-ата минута, а на ЦСКА 1948 в Бистрица – до 93-ата. Фрапиращо бе треперенето и при 1:0 над последния Хебър в Пазарджик.
Достатъчно показателно е, че армейците не наложиха волята си дори в последните два шампионатни мача за миналата година, които влязоха в тефтера на Александър Томаш като еталон за офанзивната мощ на отбора – с по над 20 удара и 10 корнера в полза на ЦСКА. Първо, на 3 декември тимът тотално надигра Спартак Варна през първото полувреме, но на почивката водеше само с 1:0 след ранен гол на Коялипу. Соколите пък не се възползваха от първите си две опасни контраатаки в мача, но реализираха чрез третата в 53-ата минута. Така, въпреки цялата червена доминация, нещата се върнаха в изходна позиция. И ако не беше един 60-метров спринт на Тибо Вион, който бързо да върне преднината им, признаците за завършека на двубоя не бяха много добри. 4 дни по-късно армейците надиграха и ЦСКА 1948, но заради слаба защита, вместо да спечелят комфортно, се наложи да изравняват за 2:2 в заключителните секунди…
Треперене в спечелен мач имаше дори и няколко дни преди дербито с Левски – в четвъртфинала за купата срещу Арда. Пинто и Дюлгеров сътвориха голям гаф и цялата игра на отбора са срина. Тогава на червените им се размина, но срещу сините им се върна с лихвите!
Слаба треньорска работа и присъствие край тъчлинията, липса на лидери и характер или лоша физическа подготовка? Александър Томаш трябва да намери отговорите на тези въпроси и най-сетне да прекрати тази черна тенденция.
Мартин Костадинов/ „Тема спорт“
