-
-
След 20 години Еуген Трика се завърна в Ловеч. Бившият футболист на Литекс застана начело на тима от Покрития мост на пожар с една-единствена мисия – да го остави при професионалистите. Трика замени Христо Арангелов, който заедно с Мариян Христов пое Пирин Бл. Бившият национал на Румъния има 2 години с оранжевата фланелка (2003-05), като записва 54 мача и 22 гола. После изкарва и един сезон в ЦСКА (2006-07), където добавя 34 двубоя и 17 попадения. Треньорската му кариера започва през 2010 година като помощник в Университатя Крайова и е доста пъстра… За всичко това той говори в интервю за „Тема Спорт“.
Г-н Трика, на Ловеч предстои тежко гостуване на Марек. Какво очаквате от двубоя и започна ли отборът да се приближава до това, което искате да виждате от него?
– Отборът вече е добре. Започнахме да побеждаваме. Да, доближава се до това, което аз имам като виждания и разбирания за играта. На първо място бе важно да заздравим отбраната – да се пазим с дисциплина и тактика. После наблегнахме на контраатаките, за да ги използваме като наше силно оръжие. Аз като треньор обичам играта да започва от вратаря, да минава през защитата и после халфовете, да държим топката. Но сме млад отбор и е трудно, не става. Имаме доста зелени момчета, но те вече започнаха да разбират какво искам от тях и резултатите дойдоха. Надявам се победата над Етър в последния кръг да ни даде нужното самочувствие и за предстоящия сблъсък с Марек. В Дупница се играе много трудно. Сега най-важни са точките.
Ще успее ли да се спаси Ловеч от изпадане?
– Това е нашата цел. Затова дойдох тук. Радвам се, че моите момчета започнаха да разбират, че без работа, без борба и себераздаване това няма да стане. Има още 8 мача, като борбата ще е до края. Ловеч обаче е на добър път. Ние вече печелим битките, но краят на войната е много далеч. Всеки мач е много важен за нас, защото точките ни са малко. Борбата е да оставим Ловеч в професионалния футбол. Спортист Своге има добър отбор, дубълът на Ботев Пловдив, Струмска слава… Нищо не се знае. Първенството е много интересно. Виждате и в челото каква здрава битка е, както за директна промоция, така и за баража.
Ако Ловеч не успее и изпадне, вие ще останете ли начело на отбора?
– Рано е да говорим по този въпрос. Както казах, има още 8 мача до края. Не сме си свършили работата. Ако всичко е нормално и дай Боже останем във Втора лига, ще седнем и ще разговаряме с президента. Но сега най-важна е битката за точки.
А говорихте ли с Гриша Ганчев?
– Да, аз говорих с него, преди да дойда. След това пак се чухме. С него имаме добри отношения. Всеки знае какво е направил той за футбола в Ловеч, а и в България като цяло. Но ми каза, че вече не иска да се занимава. Достатъчно дълго време е отделил, беше и в ЦСКА. Така че в момента само общината се занимава – дава заплатите, плаща разходите. Прави всичко възможно ние да запазим професионалния си статут.
Как решихте да се върнете в Ловеч 20 години по-късно, кой ви покани?
– Президентът Добрин Джабарски е в основата. Той се интересува много от футбола, от отбора, всеки ден е до нас, на всяка тренировка. Той ми се обади, както и още един човек, чието име ще запазя в тайна. Те ме убедиха. Аз обичам много Ловеч. Нося града и отбора в душата си. Те достатъчно ми дадоха като футболист, сега е време и аз да им дам нещо. Ще се борим до края Ловеч да остане във Втора лига. За мен България е втори дом. Затова правя всичко с душа, да върна старата слава на отбора.
Поддържахте ли връзка с някои от бившите си съотборници в Литекс и ЦСКА през годините?
– Наскоро се видях с Димчо Беляков, покрай гостуването ни на дубъла на Ботев Пловдив. Много се радвам, че повечето момчета са се реализирали – Живко Желев водеше Литекс, сега е начело на Етър. Росен Кирилов наскоро пое Крумовград. Христо Янев води битка за оцеляване с Ботев Враца. Александър Тунчев прави добри неща в Арда… Чувам се редовно и с Валентин Илиев. Имам много приятели в България.
Колко по-различен е футболът у нас сега, спрямо времето, когато играехте?
– Тогава беше по-силен. Литекс се бореше с Левски, с ЦСКА. Черно море и Берое бяха също на ниво. Сега има прекалено много чужденци и това влияе. Фактът, че вече толкова много време Лудогорец е шампион, е показателен. Там Козмин Моци, който е герой, върши хубава работа.
