Трофеите не дават душа на ЦСКА-София, а Левски е жив и без тях! „Синята“ Света Троица превърна агитката в 2-милионен организъм

- -

ЦСКА-София и Левски влизат в пряка битка за трофей. В края сме на този твърде дълъг период, в който съперничеството между грандовете бе в хибернация. Ако се основаваме само на цифрите, то Левски и ЦСКА-София трябва да влязат с еднакъв тонус в битката, като дори „армейците“ са с лекото предимство на по-малко болния клуб. Оказва се обаче, че това изобщо не е така, а „сините“ приличат на летящ мъртвец, докато под що-годе лъскавата „червена“ опаковка се крие прогнил труп.
Защо е този парадокс? Минаха 7 години от идването на Гриша Ганчев в ЦСКА-София, но в този период клубът не узря и помъдря, а просто остаря и се разкапва самотен и изоставен. На мачовете на тима в София идват по 700-1000 души, а дори реваншът със Славия за Купата не успя да генерира „армейци“ по трибуните. В целия този 7-годишен период фенове и ръководство не успяха да постигнат монолитност и да установят така необходимата кохезия между двата основни компонента за успешната работа на един толкова велик клуб. Капсулираното и авторитарно ръководство продължи да управлява клуба по модела от Ловеч със същите изпълнители и в същия стил, но когато си в Рим трябва да правиш като римляните, а не да продължаваш прийомите от дълбоката провинция. Иначе не може да се каже, че Гриша Ганчев не полага всички финансови усилия, че и отгоре, за да отговори на изискванията на ЦСКА-София и феновете, но тук важни са не само паричните потоци, а и ноу хауто. Собственикът плати 8 милиона лева за емблемата, за да може да финализира припознаването на клуба, погаси милиони и милиони задължения реликти от предишни ръководства, осигуряваше поне по две – три страхотни трансферни попълнения всеки сезон, особено в ролята на централни нападатели, стигна и до две купи. Единствените осезаеми минуси са по отношение на стадиона, но и там проблемът не може да дойде с решение и желание само от едната страна. Остава обаче впечатлението, че Ганчев и емблемите на Юнайтед и Реал да купи и да печели титла след титла като Лудогорец, това няма да го вкара в сърцето на феновете. И това е така, защото ЦСКА-София се управлява като еднофамилен клуб, а не като 2-милионен еднодишащ организъм. Ръководството не осигури необходимата колаборация с „червените“ легенди, а 20-процентният акционерен пакет на Стоичков и обръщенията му в мрежата преди важни мачове, са изключително недостатъчни. Шефовете така не се съгласиха и с искането на феновете да се дават по-големи правомощия на фигури като Стойчо Младенов и Любо Пенев, а те от своя страна останаха изолирани и временни в до голяма степен синекурната си власт. Неслучайно и при двете си тръгвания Голеадор и веднъж Стойчо обявиха, че са се чувствали изолирани, изоставени и неподкрепени.

Моделът на „Армията“ е тотален контрапункт на случващото се на „Герена“, където триединството между легендарните фигури – Сираков, Боримиров и Стоилов, и професионалистът със синьо ДНК Иво Ивков дават съвсем различни послания. Начинът, по който клубът е представен на феновете, дава възможност за пълно преливане на финанси и емоции между двете институции. Тук няма сепарета като на „Армията“, които да разделят собственици, ръководство, отбор и фенове. Сектор Б дава енергията си на ръководните фактори на клуба и отбора, а той я удвоява и им я връща, за да може симбиозата да продължава. След връщането си Мъри се показа в още в по-различна и възхитителна светлина в сравнение с предишните си престои. Той извоюва, но и получи изключителна власт, която вече показва, че той не само е отличният треньор, когото познаваме, но и визионер за бъдещето на клуба на всички нива.

Стоилов ни демонстрира статута на нещо много повече от треньор, той вече говори и мисли по различен начин, чувства се уверен – знаещ къде трябва да пренесе клуба на следващо ниво и как да го направи. Стоилов за Левски е това, което Апостола бе за България. Той е отдаден и напълно искрен в намеренията си, че всичко се прави за доброто на „сините“, сваляйки всички карти на масата – искащ, но и даващ помощта си. Феновете дават милиони, защото в лицето на Мъри имат гарант за парите си, а в лицето на Ивков – човек, който знае как да ги управлява максимално икономично и ефективно. На „Герена“ има пълна прозрачност и изключително впечатляващи са месечните отчети на клуба за изконсумираното на всеки лев и всяка стотинка. Тук е другият голям контрапункт в сравнение със случващото се на „Армията“, където почти всички ходове са забулени в неизвестност и остава едно неприятно усещане за прикритост и печалбарство и задкулисни игри.

Всъщност покрай надтреньорския статут на Стоилов не трябва да забравяме и впечатляващия начин, по който върши преките си задължения. Зимната селекция на Левски представлява най-доброто сечение между пари и качество, познато в историята на футбола ни. Това обаче е и пример какво може да направи една легендарна фигура за клуба си, когато му бъде дадена цялата власт. Откритата, атрактивна, агресивна, ефектива, подчинена на мисълта за победа, но не и робуваща на точките игра, е другият мост към сърцето на феновете. Мъри съвсем правилно усеща, че отбор като Левски трябва да излиза с мисълта за доминация дори срещу отбор като Лудогорец, докато в ЦСКА-София заложиха на грешната карта, избирайки да надхитрят, а не надиграват съперника си въпреки по-големия ресурс в сравнение със „сините“.

Този подход няма начин да не се отрази и на възприятията на феновете в сектор Г, които искат демонстрация на сила и смелост, а не на предпазливост и тарикатлък. И още нещо за феновете. След идването на Мъри и заработилия модел на Светата „синя“ Троица, феновете на Левски се превърнаха в една монолитна маса, забравяйки разпокъсаността си на фракции и групировки. В момента „Гeрена“ не е подчинен на олигархичния фенски елит на „София Запад“ и „Саут дивижън“, който от своя страна е разтопен в цялата 2-милионна маса на привържениците. Сектор Б вече не се асоциира с професионалните и попупрофесионални фенове, които в предишни периоди си узурпираха правото единствени да знаят какво е любов в „синьо“. Тази картина е съвсем различна на „Армията“, където фенската олигархия продължава да доминира и да отблъсква масовия запалянко от стадиона, засилвайки отчуждението между редовия, неортодоксален и неинституционализиран привърженик и клуба.

В контекста на всичко това финалът за купата е изключително неопределящ за трендовете в развитието и бъдещето на двата клуба. „Сините“ ще продължат да увеличават енергията си и демонстрират жизненост и развитие, дори и да загубят финала, докато отчуждението и неудовлетворението на всички нива на „Армията“ ще продължи, дори и трофеят да бъде спечелен.

Христо Георгиев/ „Мач Телеграф“