-
-
Бившият помощник-треньор на Левски Цанко Цветанов коментира случващото се на „Герена“. Той бе гост в предаването „Арена спорт“ по БНТ 1.
Г-н Цветанов, баскетболният Левски спечели шампионската титла. Може ли футболният скоро също да донесе такава радост на сините фенове?
– Надявам се, че и футболният Левски ще може да запише подобен успех в близко бъдеще. В момента следя нещата като фен, наблюдавам отстрани работите в клуба. Мога да кажа, че идващите новини са позитивни и дай Боже да се случи това нещо, което се говори.
Как тълкувате нещата, които предстои да станат?
– Мога да кажа, че Левски преживя тежка година и важното е, че оцеля. Защото преди година и нещо разсъждавахме по друг начин. Надявам се, че над „Сухата река“ ще изгрее светлина – да перифразирам един мой колега.
Христо Стоичков…
-Да (смее се).
Наско Сираков каза на 24 май, че Левски ще има нов собственик. Може ли англичанинът Джоузеф Диксън да се окаже спасител на сините?
– Бъдещето ще покаже. Като фен бих се радвал в Левски нещата да са наред. Мисля, че ако Левски се стабилизира и се представя добре, това ще е за доброто както на самия клуб, така и за българския футбол.
Обикновено резултатът с чужди инвеститори в български клубове не е добър. Звучи ли ви сериозно такова нещо за Левски?
– Не искам никого да съдя, защото още нищо не сме видели. Нека не коментираме предварително и да съдим кой какъв е и защо е такъв. Мога да ви припомня, че Лудогорец преди 10 години също не беше приет достатъчно сериозно, но ето, че се превърна в тотален хегемон. Хубавото, което чух, е, че евентуалният инвеститор се ангажира с изграждането на стадион и база, което е най-големият проблем на българския футбол.
Сираков обяви, че бъдещият собственик ще инвестира „100 -150 милиона евро“. Това е сериозна сума.
– 100 – 150 милиона – има огромна разлика дали ще са 100, или ще са 150 милионите. Не знам. Бих се радвал, ако в българския футбол се появи подобен инвеститор.
Синята приказка, която направихте като част от треньорския щаб през 2006 година, вече е далечна. Виждате ли да се полагат основи на нещо, което да доведе до нови такива емоции?
– Един от хората, който бе в основата на синята приказка, в момента е собственик на клуба. Дано се полагат основи. И тогава, и сега, идеите са подобни. Жалко, че това се случва 15 години пo-късно. Досега това нещо трябваше да се случи. Затова вина имат всички, които сме там. Поради простата причина, че човекът, който тогава ръководеше клуба, нямаше необходимия опит и търпение. Сега в момента Левски щеше да се радва и на стадион, и на база, а със сигурност и на доста подготвени футболисти – не само за клуба, но и за българския футбол.
Очаква се до седмица-две сделката да бъде затворена, а Наско Сираков да остане президент на Левски. Може ли да видим дуото Станимир Стоилов – Цанко Цветанов обратно на „Георги Аспарухов“?
– Този въпрос не трябва да е към мен, а към Наско Сираков, както и към евентуалния нов собственик. Ще видим дали ще се разговаря със Станимир Стоилов. Това вече е техен приоритет.
Ако получите покана, ще я приемете ли?
– Всичко е прекалено много „ако“.
Нова версия: Диксън може да е директор, а не собственик на Левски!
Левски бе изправен до стената през последната повече от година, но на този фон удовлетворяват ли ви спортно-техническите резултати?
– Левски оцеля, което бе и основната идея, за да се претърпи някакво развитие. За съжаление резултатите не са такива, каквито се очакват. Мисля, че Левски залитна в началото, търсейки неща, които не би трябвало да прави. През лятото можеше по-рано да се започне с обновяването и обиграването на отбора. Имаше момент, в който беше замесен в борбата за оставане… Нивото, което отборът показа в последните мачове, е малко оптимистично.
Живко Миланов пое отбора в труден момент, как се справи той с прехода в треньорството?
– Музиката вече беше спряла, защото Левски си бе осигурил оставане в групата. Когато спре музиката, лесно се играе – това важи за всички. Виждам сега, че и националите са усмихнати, защото не очакват от тях нищо в предстоящите контроли. Когато няма напрежение, се появиха ред млади играчи, които поне усетиха какво е нивото на елита.
