-
-
В последните дни на старата 2018 година феновете на Левски бяха затрупани от цял куп негативни новини. На тях ръководни фактори в клуба обаче гледаха с усмивка и заявяваха, че за тях това „не са новини“. На „Герена“ я караха здраво през просото и ще свършат много зле, ако не спрат да викат неволята, а не започнат поне малко от малко да слагат ред в къщата си. Ще се случи ли това? Надали, щом като най-големият директор, а и президентът на клуба опитаха да обяснят, че санкцията, наложена от УЕФА за нарушаване на финансовия феърплей – изваждане за един сезон от евротурнирите, и глоба от 100 хиляди евро била „просто стандартна процедура около лицензирането“.
Единственото хубаво на съобщението на евроцентралата е, че забраната за участие в нейните надпревари може да падне, ако до 28 февруари от клуба погасят просрочени плащания до 31 септември 2018-а в размер на 2 милиона лева. А иначе приказките, че процедурата е стандартна, са само за наивници. Защо тогава от УЕФА не обявиха, че наказват 300 клуба например, а не само три…
Всъщност положението в Левски е такова, че цел №1 за 2019 година трябва да бъде спасяването на клуба!
Точно преди празниците фирмата „Глобъл мениджмънт“ на мениджъра Николай Жейноб подаде иск до Софийския градски съд за обявяване на Левски в несъстоятелност. Агентът обясни, че има да получава от клуба шестцифрена сума в левове, като разполага с фактури за това. Преди него подобен иск за несъстоятелност на Левски отправи и фирма „Титан 77“, но по-късно оттам обявиха, че ще го оттеглят. В клуба вече бяха уведомени от УЕФА, че няма да получат лиценз за идния сезон, ако не си оправят бакиите. Левски през миналия месец вече се размина с опасността от актива на отбора да бъдат отнети точки, след като в последния момент погаси стар дълг към бившия си играч Дъстли Мулдер. Междувременно обаче изникна ново належащо плащане – Окръжният съд във Варна задължи столичния клуб да преведе на Черно море 37 500 евро. Искът на варненци бе за незаплатен остатък от процент по трансфера на Мехди Бурабия в турския Коняспор. Колко ли още хора или фирми си искат парите, колко се съдят с клуба, колко ще го осъдят? Явно е, в Левски трябва да спрат да говорят за успешни бъднини, а да се захванат с най-важното – физическото оцеляване. На вековния юбилей сините бяха спасявани с кампании. Пет години по-късно въпреки многобройните обещания, че те ще излязат на печалба – явно нещата не са такива, каквито ни убеждават, че са. Преди време поне имаше привърженици в Управителния съвет, които светваха навреме червената лампичка. Сега уж всичко беше цветя и рози, а изведнъж се оказа, че има просрочени плащания за милиони.
На това трябва да бъде сложен край. Защото при споменаването на името на сините, то вече се асоциира с „некоректен платец“. Това нанася дългосрочни вреди – кой играч ще иска да дойде на Терена“, кой ще иска да стане партньор на клуба…
Спасяването на Левски обаче минава през изграждането на нова структура.
Защото е видно, че сегашният модел на управление не сработва. Колкото и пари да получиш под формата на спон-сорски договор – не ги ли изразходваш адекватно, то те няма да ти стигнат и ще продължиш да затъваш. Точно това явно се случва в Левски. А президентът Спас Русев не успя в желанието си да реорганизира клуба. Каква реорганизация, след като на „Герена“ няма човек, който да каже кой играч каква заплата заслужава? Какви пет лева, след като самият бос прави селекцията? Затова и сините имат състав от над 30 играчи, а бюджетът за месечни възнаграждения е ненормално раздут спрямо това, което се показва на терена.
Неясно е и положението с нов изпълнителен директор, а спортен няма вече почти година…
На този фон проблемите на първия отбор, който почти сигурно за 10-а поредна година ще остане без трофей, са нищожни. За модернизиране на инфраструктурата и базата вече никой не смее и да говори. Кога сектор А ще има козирка? Ще бъде ли завършена цялостната реконструкция на „Георги Аспарухов“? Питания, които в настоящата ситуация май изглеждат съвсем не на място.
Янаки Димитров/ „Тема спорт“
