-
-
„Цецо Йончев по крилото, стрелна се и на таблото името му заблестя – втори гол за ЦСКА“. Тази песен е една от най-емблематичните за феновете на „червените“, повечето от които боготворят Цветан Йончев. В нея се пее за подвизите на дясното крило във Вечно дерби с Левски на 3 декември 1978, когато „армейците“ бият с 2:1, а той бележи вторият гол, като първият е дело на Спас Джевизов. Играе 9 години в ЦСКА – от 1975 до 1964 г., като печели 5 титли, но най-впечатляващо е, че всичките му попадения в Европа са в КЕШ, като е вкарвал на Нотингам Форест, Шомбиерки, Ливърпул, Реал Сосиедад, Байерн Мюнхен и Омония Никозия. Голмайстор номер 1 за „армейците“ е в Европа, заедно е Димитър Якимов и Христо Стоичков с 10 попадения. Роденият на 15 февруари 1956 г. във Враца легендарен футболист изгледа финала за Купата на България между ЦСКА 1948 и Лудогорец (1:3). След срещата тои се съгласи да даде интервю за „Мач Телеграф“.
Г-н Йончев, вече посетихте два мача от България. За постоянно или временно се върнахте у нас?
– Временно, за около месец съм тук.
– Как е животът в САЩ след толкова много години там?
– Спокойно ми е. Повече от 20 години съм в САЩ, като живея близо до Чикаго. Работил съм много професии, а сега шофирам камион.
– Планирате ли завръщане за постоянно за в бъдеще?
– Навярно няма да се прибирам, нямам такива планове за момента.
– Изгледахте финала за Купата на България между ЦСКА 1948 и Лудогорец. Какво е мнението ви за срещата?
– Никак не лош мач, но е трудно да се сравнява с европейското равнище. Беше приятен за гледане. Нямаше ги обаче нужните емоции, тъй като липсваше публика. Много е потискащо.
– Как си обяснявате този факт – решава се вторият по сила трофей в България, а на стадиона има около 1000 човека…
– Определено публиката по трибуните липсва много. Ако трябва да говоря за качеството на играта, не беше лошо. Доволен съм от това, което видях на терена. Атмосферата обаче липсва. Все едно играем по време на пандемията, което е потискащо.
– Заслужено ли Лудогорсц спечели Купата па България?
– Мисля, че е заслужено. Дори и да нямаше кой знае какво надмощие през целия мач, в техния тим има футболисти, които успяха да се възползват от грешките на ЦСКА 1948. В интерес на истината очаквах повече от Лудогорец.
– Как виждате това разделение на два клуба с името ЦСКА – единият, който домакинства на „Българска армия“ и ЦСКА 1948?
– Не знам доколко това е нормално. Но в българското общество разделението е навсякъде и във всичко. Това неминуемо рефлектира и върху футбола и спорта. Не мога да взема отношение, тъй като и в едното ЦСКА, и в другото ЦСКА са хора, които навремето са били на стадиона, викали са за нас и са се радвали на нашите успехи (б.а. – в този момент няколко фена на ЦСКА 1948 пеят прословутата песен „Цецо Йончев по крилото, стрелна се и на таблото…“). Не бих взел отношение кой какъв е и кой повече е ЦСКА и по-малко ЦСКА. Хората трябва сами да припознаят истинския ЦСКА. Аз подкрепям ЦСКА, но имам приятели в ЦСКА 1948 и съм за единен ЦСКА.
– Как виждате битката за титлата. Разликата между Лудогорец и ЦСКА с една точка 3 кръга преди края?
– Интересно е. Ако всичко се играе по правилата и има феърплей и Лудогорец, и ЦСКА имат шансове за титлата. Зависи до каква степен единият и другият отбор ще изиграят мачовете до края. Тези срещи са много напрегнати, защото срещат съперници, които могат да победят всеки. Лудогорец има леко предимство, най-вече заради самочувствието на по-силен отбор, но това може да им изиграе лоша шега.
Гледахте ли директния мач за първото място между Лудогорец и ЦСКА, завършил 2:2?
– Нямах време да гледам мача между Лудогорец и ЦСКА, но следих резултата с интерес. Мисля, че е нещо нормално. Равен мач между първия и втория. Не е нормално прекалено многото емоции, които не виждаме на каква база са. Няма нещо кой знае колко интересно, което да се е случило на терена.
– Тъжно ли ви е, че толкова много чужденци играят в българското първенство?
– Да, защото не са някакви имена, които да привлекат публиката, или с които феноввте ще се идентифицират. Това отблъсква хората от трибуните. Те не припознават футболисти с отборите.
– Макар и да сте далеч от България, гледате ли мачовете от нашето първенство?
– Когато мога, гледам български футбол. Повече се опитвам да гледам дербитата от първенството. Не успявам да следя всички мачове.
– Вие изгледахте на живо и двубоя между Ботев Bp и Спартак Вн. Какви са ви наблюденията от нивото на по-слабите отбори в първенството?
– Да, наблюдавах Ботев Bp и Спартак Вн. Исках да направя разлика в нивата и заради това посетих двубоя за Купата на България. Ясно, че не е задоволително нивото.
– Какво според вас трябва да се промени в българския футбол?
– Трябва да се работи, а сигурно има нужда и от някакви промени, защото не може да правиш едно и също и да чакаш различни резултати.
