Цецо Йончев: Това с топ 5 малко ми идва несериозно! Натискът в ЦСКА не беше по възможностите на Ганчев – така и не разбра, че ЦСКА и Литекс са две различни планети

0
cvetan ionchev
- -

Легендарното крило на ЦСКА Цветан Йончев даде интервю пред „Тема Спорт”. Една от емблематичните фигури в състава на армейците от края на 70-те и началото на 80-те години говори по всички актуални теми при ЦСКА-София.

Българският футболист с най-много голове за наш отбор в турнира за КЕШ или Шампионска лига – цели 10, живее и работи в САЩ от дълги години, но не спира да следи случващото се у нас. Той изрази мнението си за завършилото управление на Гриша Ганчев и призова новия собственик на ЦСКА-София за повече прозрачност.

Г-н Йончев, през пролетта се случи смяна на собствеността в ЦСКА, ерата „Гриша Ганчев“ приключи. Как бихте коментирали това събитие?
– Гриша Ганчев дойде с големи заявки в ЦСКА, помня как едва ли не се чакаха титла след титла, успехи и в Европа. Но от самото начало сякаш той си мислеше, че начинът на управление в ЦСКА е същият като този в Литекс. Той така и не разбра, че ЦСКА и Литекс са две различни неща, две различни планети. Оказа се в крайна сметка, че натискът към него ЦСКА да е номер едно в България не отговаря на възможностите му – и тук не говорим за финансови възможности, а за чисто управленчески. И в един момент видя, че няма да успее да се пребори – както със себе си, така и с конкуренцията, най-вече в лицето на Лудогорец. И реши да абдикира. Дори ми се струва, че закъсня с година-две с това свое решение. Последният сезон се получи едно ненужно напрежение, едно ненужно забавяне на целия процес. Може би се задържа поради ситуацията около стадиона, разните необходими разрешителни, което пък от своя страна му прави чест, че доведе нещата докрай. Но като цяло трябваше през тези години в ЦСКА да промени начина си на мислене, да вкара други хора, които да управляват под него, да дават съвети. Трябваше по-колективно да бъде управляван клубът, а не еднолично, както реално се случваха нещата. Цялата му идея за ЦСКА сякаш прегоря, не се получи.

А какво очаквате от новата власт в клуба?
– Най-напред, честно казано, очаквам да разбера кое е това ново ръководство. Така и не се разбра. Защо тези хора не се легитимират. Организация някаква, фондация, Фичо и Орманджиев управлявали клуба – ами не е баш така, май. Публична тайна е, че моят „градски“ (б.а. – Цецо Йончев е от Враца) – Валтер Папазки – е собственикът, който дава парите. Ами защо това не се официализира? Какво толкова потайно има. Аз съм на мнение, че собствениците на отборите, особено пък на грандовете, трябва да се знаят, привържениците да са наясно кой дава парите, кой ръководи парада и така. Защо не го афишират, защо трябва да е в сянка? Така не е по света, там е точно обратното.

Феновете обаче таят надежда, че ще се случи някакво ново начало и нещата ще тръгнат в положителна посока. Вие очаквате ли подобно развитие?
– Трудно ми е да кажа дали съм оптимист, или песимист! Въпреки липсата на успехи, в последните години ЦСКА има някаква изходна позиция, има някаква база, върху която да се гради. А колкото до феновете, нормално е те да имат високи очаквания. Така и трябва да бъде, няма как да си привърженик на този отбор и да сведеш глава, да се задоволяваш с липсата на постижения. Вярно е, че се случиха някои по-крайни реакции, но феновете на ЦСКА са пословични с високите си изисквания. Мисля, че така и трябва да бъде. Те са най-сигурният коректив – ако не са доволни, значи нещо не се случва, както трябва в клуба. Един отбор съществува единствено заради своите фенове, всякаква друга схема е изкуствена. Ако нямаш фенска маса, ако тя няма изисквания за успехи, значи нещо е сбъркано.

Шампионатът у нас започва, ЦСКА тръгва от Разград срещу Лудогорец. Готов ли е отборът за противодействие – не само в този мач, а и като цяло през сезона?
– От един мач нищо не зависи. Ако беше така, щеше да е лесно. Сега малко ми е странно, че се говори, пита се дали ЦСКА може да изненада Лудогорец. Хм, ама как така се обърнаха нещата, как се промениха с времето, че започнахме да говорим за отбор като ЦСКА в ролята на такъв, който да изненада друг отбор в България. Това е нелепо. Какво значи да изненада? Та ние, ако не бием във всеки един мач – то това е изненада! Така си говоря, обаче знам много добре каква е картинката през последните повече от десет години. За съжаление, сме се примирили с нея. И сега сме именно в позицията на отбор, който търси изненадата срещу Лудогорец. И да – изоставаме много от този клуб във всякакво отношение. Остана ни да се бием в гърдите колко големи сме, каква славна история имаме и подобни неща, но реалността е съвсем друга. Та аз не съм видял, прочел да сме направили някаква сериозна селекция. Пак са си същите от миналата година, гледам някакви млади момчета играят в контролите, нищо не сме подсилили. Е, как да стане така? Да, вярно е, в един мач всичко се случва, още повече, че Лудогорец винаги могат и да наваксат, дори да започнат лошо първенството. Просто в момента разликите между тях и останалите тимове, включително и ЦСКА, са огромни. Надявам се, но не съм прекалено голям оптимист.

ЦСКА има нов треньор, какво ви говори неговото име?
– Абсолютно нищо не ми говори, не знам на някого изобщо да му говори нещо. Самото име дори не мога да го запомня. Нямам никаква идея как са го подбирали, къде са го намерили.

Какво да очакваме от него в такъв случай?
– Човекът може и да е кадърен, нищо не казвам, просто е тотално непознато име. По принцип голям отбор не прави такова назначение. Ако се считаш за голям клуб, слагаш начело голямо име. И да, някои биха казали, че сме пробвали и с големи имена и те са се проваляли, така е. Но ти си длъжен да продължиш да назначаваш имена в треньорството, доказани имена. А не анонимници, които се вкопчват в ЦСКА като шанс да си вдигнат рейтинга, да имат голямо име в биографията си. Сега са си казали: „Абе, дай този да го вземем, той, щом е хърватин, значи много разбира играта“. Не се процедира така, това е прекалено елементарно мислене. Но не виждам на база какъв друг критерий е подбран, освен на това, че е хърватин. Все пак му желая успех, може и да е читав, кой знае. Но трябва и да знаем какво очакваме от него. Не е все едно и също да си купиш Хюндай или Мерцедес. Возенето е различно.

Една реплика на Томислав Стипич след последната контрола предизвика малка буря сред червената общественост – анонсът му, че ЦСКА ще се стреми да попадне в Топ 5 на първенството. Редно ли е по такъв начин публично да се занижават традиционните критерии и цели?
– Не съм прочел кога го е казал. За мен има две неща, които са го накарали да каже подобно нещо. Или е разбрал какъв е потенциалът на отбора в момента. Или не знае какво е ЦСКА, какво представлява като история, като нагласа на привържениците, като традиция. Възможно е да са и двете неща накуп. За мен най-правилното е следното. Ако е преценил, че няма силен отбор, е длъжен да заяви, че ще се бори, ще пробва да завоюва първото място. Не да гърми, да се изпъчва, видиш ли, ще станем шампиони. Но да каже, че ще направят всичко възможно. Това с топ 5 малко ми идва несериозно. И като успеем в крайна сметка да влезем сред първите пет и какво – ще плеснем с ръце и ще кажем, че сме си изпълнили целта и всичко е типтоп? Ами не е сериозно.