Цецо Йончев: В ЦСКА продължават да „покриват“ нещата, да скриват проблемите, да ги замитат под килима

В навечерието на финала за Купата на България между ЦСКА-София и Левски, „Тема спорт“ търси една от най-големите червени фигури от 80-те години на миналия век – Цветан Йончев. Като играч на автентичния ЦСКА Цецо хваща трансформацията на турнира за националната купа – идеята постепенно този за Купата на НРБ да стане първостепенен вместо дългогодишния такъв за Купата на Съветската армия. А в ролята на старши треньор на армейците печели един незабравим финал през 1993 година.

Г-н Йончев, истерията, в добрия смисъл на думата, се покачва броени дни преди финала. Кой очаквате да победи?
– Очаквам, по-скоро – желая, ЦСКА да е победител в този мач, но трябва да признаем, че към днешна дата Левски е в по-добро психологическо състояние. Понякога това е решаващо. Видно е, че те вървят във възходяща линия във всяко едно отношение – и спортно-техническо и организационно, ръководно, всякак. Докато в ЦСКА наново се завъртя старата песен – пак промени, пак трусове, пак започваме наново. Едно и също. И на мен ми остава да се надявам по-скоро да се спази футболната максима, че често отборът, който е сочен за фаворит, губи мача. Иначе все още не мога да си обясня как всъщност се стигна до тази размяна на ролите.

Защо се стигна до там? До преди два-три месеца ЦСКА уж щеше да се бори за титла, сега е поставен в доста незавидна позиция срещу Левски, на който червените фенове доскоро се подиграваха?
– Хората вътре в клуба най-добре си знаят защо се стигна дотук. Моето виждане е, че в ЦСКА продължават да „покриват“ нещата, да скриват проблемите, да ги замитат под килима. Мислят си, че като отложат даден проблем, и той ще отмине от само себе си. А те само се трупат, далеч не се решават. Стойчо Младенов успя да изкаже на глас част от тях, но се оказа глас в пустиня. Всъщност той също в някаква степен носи вина, че дълго време сякаш се примиряваше, също се надяваше, че те ще се решат. В началото на престоя си явно и той е приемал проблемите, които сам е виждал в клуба. Но когато вече нямаше накъде повече, каза си каквото има за казване и си тръгна.

Това ли са основните проблеми, тези, които Стойчо Младенов изтъкна?
– Не само, но неща като вмешателство в работата на треньора, като недопускането му до селекционните решения са недопустими. На по-обширен план обаче изтъкват и други неща – явно в ЦСКА има разминаване между цели и възможности. Но това не се случва само днес, само сега. Аз бях в треньорския щаб в първата половина на 90-те години, тогава също имаше подобни неща. Чудно ми е как може три десетилетия по-късно проблемите в ЦСКА да са едни и същи и никой да не поиска всичко това да се промени. Нито адвокатствам на Стойчо, не знам как работи като треньор, но тъй като и при мен са стояли тези проблеми, мога да си представя какво му е било. В ЦСКА се сменяха босове, ръководители, но така и не разбраха едно простичко правило: треньорът е „вся и всьо“! Това е, той трябва да ръководи парада, да води отбора, да определя селекцията, да решава всички неща. Всички останали, собственици, шефове, са за да му помагат. И съответно той носи най-голямата отговорност при провалите. Но след като преди това му е дадена пълната власт.

Нерешими ли са тези проблеми в ЦСКА?
– То лошото е, че тези проблеми ги има и в много от останалите български клубове. Но в ЦСКА са най-видими, тъй като е гранд, там нещата са на показ. Но ги има навсякъде, включително и в Лудогорец. Там колко треньори също смениха, махнаха с лека ръка важен човек като Методи Томанов. Разликата е, че почти никой не обръща внимание какво се случва в Лудогорец. Може да са шампиони, хегемони, не знам още какво си, ама нямат популярност, нямат това значение за българския футбол.

Знаем, че червената футболна общественост е винаги по-крайна. В тази връзка – до каква степен изходът от финала е определящ за близкото бъдеще на ЦСКА?
– Точно така е – нямам никаква представа една евентуална загуба на ЦСКА до какви драми ще доведе? Виждали сме всякакви реакции. Но трябва да е ясно, че Гриша Ганчев не може да бъде сменен. А и не трябва. Явно пак ще има отлив на публика, пак ще се сменят треньори. Въпреки че не знам кого трябва да доведат, може би Анчелоти? Резултатът ще бъде решаващ за настроението на феновете, за отношението им към ръководството и играчите, но всичко си се решава от Гриша Ганчев. Една победа пък ще оправи настроението на червените привърженици, но тя единствено ще укрепи имиджа на ръководството. Съмнявам се да допринесе за решаването на проблемите, по-скоро ще ги прикрие.

В едно от последните си изказвания като старши-треньор на ЦСКА Младенов определи турнира като такъв за „купичката“, сравнявайки с това, какво е било по ваше време. Вярно ли е, че тогава дори да спечелите трофея – било то този за Купата на Съветската армия или този за Купата на НРБ, няма дори кой да ви потупа по рамото?
– Айде да кажем, че не беше чак така, но наистина не се придаваше някакво голямо значение на този турнир. Беше нещо второстепенно. Просто едно състезание, някакъв трофей…

Един вид, ако спечелиш тази купа, не можеш да спасиш сезона, ако не си станал шампион, така ли?
– Абсолютно! В ЦСКА нищо не може да спаси сезона, ако не си шампион. Всички са начумерени, публиката ни гледа накриво. Тази купа я вдигаме, обиколка на стадиона и до там. На другия ден на тренировката все едно нищо не се е случило.

Вие хванахте един любопитен период като играч – подмяната на турнирите и идеята този за Купата на НРБ реално да замени като първостепенен този за Купата на Съветската армия. Как приехте появата на новия турнир?
– В началото не го приемахме сериозно. Още повече че той тръгна с един регламент, после с друг, с трети. Купата на Съветската армия имаше история. Но постепенно новият турнир набра инерция.

Какво си спомняте от финала за купата през 1983 година, който печелите с 4:0…
– Да, срещу ЖСК-Спартак Варна играхме пред над 30 хиляди зрители в Пловдив. Бихме ги лесно с 4:0, набързо в началото още вкарах два гола и си опекохме работата.

Имате и един друг финал, година по-рано. Падате от Левски с 0:4, играете цял мач. Преди време когато питах Джони Велинов за този мач, той се направи, че не го помни…
– Хаха, абе, аз го помня, как да не го помня. Беше последен мач от изключителния ни сезон, когато стигнахме до полуфиналите с Байерн в Европа. Бяхме изчерпани емоционално докрай. Нямахме настървеност да играем този финал, бяхме сякаш прегорели.

Тогава вие и вашите съотборници случихте на една доста неприятна за вас негативна серия в мачовете срещу Левски. Как я приемахте?
– Е, аз хванах една част, не цялата серия. При нас в ЦСКА тогава ставаха големи промени, пак свързани с абсурдни треньорски решения. Имахме конфликт с Чачевски, ръководството пък се чудеше чия страна да избере – нашата или тази на треньора. И тогава започна тази серия. Ръководството реши да освободи мен, Пламен Марков, Спас Джевизов, Георги Илиев, както и още други, почти цялото ядро. Но пак не реши проблемите. А по същото време Левски изгради силен отбор, млади момчета, които искаха да се доказват.

Имате и още един спечелен финал, вече като наставник на ЦСКА. Какви са ви спомените от него?
– Беше голямо напрежението преди този финал. Съперник бе Ботев Пловдив, тогава през 1993 година тях ги финансираха т.нар. брокери и желанието им бе за краен успех в турнира на всяка цена. Мачът се игра в Благоевград, а на стадиона имаше доста сериозна подкрепа за Ботев. Преди мача получих информации, че са атакувани наши играчи с цел да дадат мача на противника. Опитахме се с президента Вальо Михов да говорим с всички момчета, да предотвратим нещо подобно да се случи, тъй като в подобен мач дори един играч да те издъни, това може да повлияе на крайния изход. Радвам се, че в крайна сметка нищо подобно не се случи и успяхме да победим. Бяхме много по-добри на терена, 1:0 бе минималното, с което те се отърваха. Тогава бяхме отбор само от българи, единствен чужденец бе Бобан Бабунски, ама и той си е наше момче един вид. Имахме много интересен и добър състав – Метков, който вкара гола, Безински, Андонов, Драганов, Нанков, Коилов, Радуканов, Гибона също беше при нас. Като ги сравнявам със сегашните играчи в ЦСКА – онези сякаш бяха от друга планета.

Възможно ли е днес да се получи подобен добър отбор с предимство на български играчи?
– Иска ми се, но не ми се вярва, че е изпълнимо.

Ще гледате ли финала?
– Е, ще го гледам, разбира се. За мен е важно да покажем добра игра, която да бъде залог за по-добро бъдеще. Знам, че всички биха се радвали на победа, но аз ще се радвам на силен футбол.