ЦСКА и ФРГ на колене! Милиони не виждат едното, хиляди – другото

- -

„Финалите на световното първенство по футбол в Испания вече тропат на вратите ни – на 13 юни, след кратката тържествена церемония по откриването на шампионата, в 21 часа българско време отборите на световния шампион Аржентина и на европейския вицешампион Белгия заедно със 100 000 зрители на „Ноу Камп“ в Барселона и навярно безброй пред телевизионните екрани ще чуят първия съдийски сигнал. Ще започне 28-дневният испански танц на немирното кълбо, което отново ще стане спортен фокус на планетата. За наше удовлетворение и радост“. Това са редове от броя на вестник „Старт“ преди началото на световните финали през 1982 година. Наистина забележителен мондиал! Или мундиал, както е модерно да се изписва в онези дни в България.

Не е често явление по време на световно да се играе финал за национална купа. На 16 юни 1982 година ЦСКА и Левски трябва да решат двубоя за Купата на НРБ, докато у нас мало и голямо се наслаждават на битките по испанските терени. Сблъсъкът между армейците и „сините“ съвпада с един култов мач – Алжир срещу Западна Германия, за който ще се говори и след 100 години. Финалът в София обаче също е емблематичен и също отеква в безкрайните коридори на историята.

Въпреки че по онова време българският футболен запалянко чака световните и европейските първенства като празник, над 45 хиляди зрители се стичат на стадион „Васил Левски“ за двубоя между ЦСКА и Левски, загърбвайки Испания’82. Малко по-рано отборът на Аспарух Никодимов става шампион за трета поредна година и играе полуфинал в турнира за КЕШ. На финала за Купата на НРБ обаче звездите на Паро са отнесени от своите противници в синьо. Петър Курдов на два пъти, Тодор Барзов и Христо Денчев – Петлето бележат четири безответни гола в мрежата на Георги Велинов. 4:0 за Левски, което е повече от неочакван резултат!

Финалът обаче не е видян от никой, освен от онези 45 хиляди на трибуните. Срещата не е предавана нито пряко, нито на запис по Българска телевизия. От 21:30 часа е пуснат само репортаж по Втора програма, малко преди първата част на игралния филм от ГДР „Ернст Шнелер“.

Във въпросния ден има общо четири важни мача, които вълнуват българския фен. От тях директно е излъчен само един. В Испания Алжир удря европейския шампион ФРГ с 2:1, което е една от най-големите сензации в историята на световните шампионати. Срещата в Хихон започва в 18:15 часа и е коментирана по БТ от Стефан Янев. И до днес легендарният футболист на Черно море помни емоцията около този двубой, а и около фарса между Западна Германия и Австрия, станал няколко дни по-късно.

„Алжирците сензационно шамаросаха и унижиха германците. Африканците играха превъзходно, халфът им Белуми, наречен Алжирския Платини, изнесе лекция по техника, вкара и гол, срамът на кандидат-шампионите от Германия беше тотален и конфузен. Коментирах този мач, както и ФРГ – Австрия. Час преди срещата слязох на терена по навик, да огледам терена, доколко е равен, защото това е от значение за по-техничния, по-класния отбор. От тунела се изнизаха двата отбора и треньорите им. Държанието им беше толкова фамилиарно и подсказващо какво предстои, че аз леко се стъписах – възможно ли е точно немската раса да го направи?! У дома съм виждал, а и участвал в такова театро, но ние сме балканци, простено ни е. Те са расови европейци, съвестта и моралът на Стария континент!

Направиха го по най-безочливия и унизителен начин пред целия свят! В 15-ата минута Хрубеш вкара гол и започна една гавра с футбола и алжирците… Публиката пощуря, развя бели кърпички – протест при коридата, когато няма сериозен и честен бой. Отборът на Алжир, който бе на трибуните, си тръгна, публиката го изпрати на крака и с аплодисменти. На другия ден феновете на Германия купиха билет на треньора Юп Дервал и искаха моментално да напусне Испания. Скандалът бе световен! Но наказани нямаше. Футболният керван продължи да си върви. От този ден не вярвам и на немците, и на феърплея, и на ФИФА, която удобно си затвори очите“, разказва Стефан Янев.