-
-
Нека бъдем реалисти и погледнем истината в очите, колкото и неприятна да е тя. Няма нито един аргумент Александър Томаш да остане и минута повече на треньорския пост в ЦСКА. Противното е чиста загуба на време. Мъката с Черно море е финалното и горчиво доказателство. Това е точно 20-и мач в Първа лига, откакто Томаш води „армейците“, плюс още четири срещи за Купата. Дотук почеркът му в някаква степен вече трябваше да се усеща, при положение, че проведе зимна подготовка и получи повече от щедра за българските стандарти селекция. Уви, нищо подобно не се наблюдава. Нито като резултати, нито като игра, нито като идеи. Единствено го докарва на лафове, но все пак футболът не е школа по ораторско майсторство.
За тези 20 мача в първенството Томаш взе едва 9 победи, което е под 50% успеваемост. Факт е, че когато дойде, нещата бяха в насипно състояние, но мина достатъчно време и не се забелязва почти никакъв прогрес. Тъкмо обратното, наблюдава се досадно повторение на един и същи дразнещи грешки.
Да започнем с резултатите. От въпросните 20 мача ЦСКА не спечели нито веднъж срещу противник, който плаши. Какъв е активът му? Обърна два пъти Берое – един от традиционно най-удобните му съперници. Удари изпадащия Ботев Враца и Арда в началото на пролетния полусезон. Всичко останало са победи срещу тимове, хванати в кризисен момент – Локомотив София, ЦСКА 1948, Хебър и Спартак Вн през есента и сега Ботев Пд, малко преди конското на Зингаревич. За сметка на това Томаш не можа да прекърши нито един от съперниците, които бяха в състояние да противопоставят повече аргументи. В тях слагаме и Септември на Ники Митов. Единствената червена точка, която може да се изтъкне, е равенството с Лудогорец през есента, след като отборът демонстрира характер с късен изравнителен гол. Но все пак това е най-невдъхновящият Лудогорец, откакто съществува проектът в Разград.
Не би било справедливо да се каже, че футболистите не се стараят или треньорът няма желание, но това не променя очевидното – отборът страда от няколко ключови структурни дефекта. Първият и най-очевидният е, че ЦСКА не може да задържи резултат и да играе в защита под натиск. Равенството с Левски преди няколко седмици е христоматиен пример. Впрочем, в други времена този мач щеше да влезе в „синята“ митология заради развоя му, но сега на „Герена“ си имат други по-сериозни грижи. Но далеч не е само Левски. „Армейците“ се огънаха по абсолютно същия начин срещу Крумовград през есента, до голяма степен заради паниката на Томаш на пейката. Нещо подобно, но в умалена форма и за щастие без щети, се наблюдаваше срещу Арда за купата, когато автоголът на Мика Пинто отново доведе до треперене в крея. След мача с Черно море Томаш заяви, че иска отборът му да не се притеснява да води играта и да създава повече ситуации в атака. „Грешки ще се допускат винаги по начина, по който искам да се играе. Но аз мисля, че това е начинът, по който ЦСКА трябва да играе постоянно – доминиращ, атакуващ, отборът, който иска да създава, който атакува и не се притеснява, че притежава топката. Така че неминуемо ще правим грешки, но ще ги поправяме с времето. Нещото, ако трябва да кажа, че съм недоволен, че не е реален резултатът.“
Звучи добре, но реалността показва друго. Срещу Черно море „армейците“ имаха нужда повече от час, за да отправят опасен удар. Когато играеш с Илиан Илиев, падаш с 0:1 и изравнителния гол ти го вкарва централният защитник след корнер, колко да не е реален резултатът? И това не е изолиран случай. Какво беше срещу Берое? Едно полувреме нищо, преди домакините да сбъркат. Срещу Левски същата история. Голът за 1:0 пада в 40-ата минута след откровен „син“ подарък. Преди това нито една опасна атака.
Генералният проблем е, че не се усеща какъв е почеркът на този отбор. При Саша Илич и Нестор Ел Маестро имаше ясна идея какво да се прави. Играе се стегнато в защита и се разчита предимно на контри. Да, това не се харесва на мнозина, но все пак е някакъв план. В момента обаче ЦСКА не прилича на отбор, който има план.
Томаш твърди, че в „дългосрочна перспектива някои хора явно ги е страх от ЦСКА“. По принцип може и да е прав, но към днешна дата страхове не се забелязват. Напротив, съперниците се чувстват комфортно, все едно пазаруват в супермаркет. Влизат, гледат и в повечето случаи си вземат по нещо.
При ресурса, който бе вкаран в клуба от миналото лято насам, подобно нещо е недопустимо. И отговорността за това е изцяло на треньора.
Пламен Пиндраков/ „Мач Телеграф“
