Бий пo-често към вратата, за да вкарваш повече – простичката максима получи своето статистическо потвърждение в официалните данни на БФС за мачовете през сезона. Шампионът Лудогорец събра най-много точки в крайното класиране, защото отправи най-много удари към вратите на съперниците си – общо 497 (средно по 13.8 шутове на мач), най-често стреляше точно – 240 пъти, а съотношението точни/неточни изстрели бе почти фифти-фифти – 240 срещу 242. 228-те корнера, които разградчани изпълниха през сезона, повече от всеки друг елитен тим, нагледно илюстрират териториалното превъзходство на новите стари първенци на България.
Едва ли е случаен и фактът, че точно нападател на Лудогорец вкара единствения гол направо от ъглов удар -Клаудиу Кешерю за крайното 1:0 на „Георги Аспарухов“ в 29-ия кръг. Най-големият брой засади, в които изпаднаха орлите – 102, пък говори за стила, който изповядваха възпитаниците на Георги Дерменджиев и впоследствие Димитър Димитров-Херо – с бързи флангови футболисти, които разпъват противниковата отбрана, действащи на ръба на офсайда.
Естествено Лудогорец получи и правото да изпълни най-много дузпи – 9, макар да пропиля някои от тях във важни моменти. Зелените отстъпиха само в един статистически компонент палмата на първенството – ударените греди, на своите най-яростни конкуренти от ЦСКА-София -15 за орлите срещу 16 за червените. Спорно е обаче дали това постижение на червените не се дължи най-вече на обикновен карък.
Типично олицетворение на пестеливия футбол, най-вече заради по-ограничения си кадрови потенциал, бе спасилият се по чудо Витоша. Непретенциозното отборче от селото в чертите на голяма София стреля точно само 96 пъти през сезона, а играчите му изпаднаха в 34 засади, ударените греди пък бяха едва 4. Друг новак – Септември, удари 2 греди, би най-малко корнери от всички в Първа лига – 98, а общият брой на шутовете бе най-скромен – 211.
Витоша никога не отправи повече от 7 точни удара на мач към вратата на съперниците. Отборът се свиваше като костенурка в корубата си, когато играеше с трите ярко изразени фаворита. Срещу Левски в 16-ия кръг (0:0), срещу Лудогорец в 17-ия (загуба с 0:3) и срещу ЦСКА-София в 19-ия (поражение с 0:2) възпитаниците на Костадин Ангелов просто нямаше как да отбележат гол, защото за общо 270 минути игра не биха нито един точен или дори неточен шут към вратата на именитите си съперници, не изпълниха и нито един корнер, като изпаднаха само 2 пъти в засади. Цифрите ярко говорят за характера на игровите действия в тези двубои, без дори да си ги гледал.
Някои казват, че ЦСКА-София е загубил битката за титлата не срещу реалните си конкуренти, а в сблъсъците с т.нар. по-малки тимове. През сезона червените стигнаха до първа победа срещу Лудогорец в шампионатен двубой (при това в Разград), спечелиха 8 от възможните 12 точки във вечното дерби с 2 победи и 2 равенства срещу Левски, но с лека ръка раздадоха точки на тимове от дъното. Автогол за 2:2 в края на срещата във Велико Търново прекъсна серията им от 8 поредни шампионатни победи, а веднага след загубените 2 точки срещу Етър дойде и провалът у дома срещу раздирания от безпаричие и кадрови проблеми Пирин – 0:0 на „Армията“ бе нелогично на фона на статистическите показатели: 8 точни и 18 неточни (рекорд за сезона) шута по посока на вратата на благоевградчани, които отвърнаха само с един изстрел извън рамката на вратата.
Решителни автоголове пък провалиха пловдивския Ботев в борбата му за място в евротурнирите. В 16-ия кръг Лазар Марин порази собствената си врата на „Българска армия“ при резултат 1:0 за канарчетата 10 минути преди края и 2 точки от актива им отлетяха. Още по-болезнено отекна попадението в собствената врата на друг защитник на жълто-черните – Пламен Димов, в 21-ия кръг три минути преди края на редовното време, лишило пловдивчани от точка на „Георги Аспарухов“. И за да бъде нещастието пълно – в първия плейофен кръг на Топ 6 същият Пламен Димов си вкара автогол в Борисовата градина също при резултат 0:0 и така даде началото на поражение с 1:4 от ЦСКА-София.