-
-
ЦСКА-София игра според възможностите си и се представи достойно в плейофа реванш за влизане в групите на Лигата на конференциите срещу Базел. Това обаче не означава, че армейците показаха солидни футболни достойнства, на чиято база да стъпят, за да имат шансове за продължаване напред в турнира.
На „Санкт Якоб Парк“ се срещнаха два отбора, които играха на съвсем различни скорости. Саша Илич и Алекс Фрай заложиха на сходен подход с близки по терена линии, дълги, разсичащи отбраната подавания и блиц преса при загуба на топката или колебливо отиграване на противника. И е редно да отбележим, че възпитаниците на сръбския специалист следваха изцяло тактическия му план. Но тук разликата в класите пролича.
Очаквано домакините започнаха срещата с вихрен натиск, на който всеки български отбор би се задъхал, просто защото у нас никога не се играе на подобно темпо. С много тичане и взаимопомощ, както и невероятна двойна намеса на Бусато, армейците оцеляха и в следващите минути опитаха да успокоят случващото се на терена. За разлика от мача в София обаче, на „Санкт Якоб Парк“ Базел бе изключително солиден в своята преса, която много бързо им спечели средата на терена. Швейцарците стигаха по-бързо до всяка топка и бяха по-стабилни при единоборствата. Така още в средата на първото полувреме армейците разбраха, че нямат капацитета да разстроят ритъма на противника с футбол и заложиха на няколко накъсвания на играта, които дадоха резултат. Стилът на тима пък се пренастрои изцяло към изритване на топката напред към Бамба, който имаше за задача да се надбягва и бори с между трима и четирима защитници на домакините. Обективно погледнато, това бе единствената тактика, с която ЦСКА-София можеше да търси продължаване напред, тъй като нивото на Базел в четвъртък не предразполагаше надиграване. Всяко впускане на армейците бе наказвано от бърза контраатака и за пореден път пролича, че родните отбори изостават изключително много от западните като физика и скорост. Българският футбол отстъпва с няколко предавки на скоростта на средноевропейския и особено при гостуванията този факт лъсва с пълна сила.
Червено-сините настоятелно и методично търсеха път към вратата на армейците. И сякаш дори в лагера на ЦСКА-София знаеха, че гол в мрежата им неминуемо ще падне, като до голяма степен разчитаха на късмета да ги покрие. Възпитаниците на Саша Илич изглеждаха безпомощни всеки път, когато темпото се вдигнеше, като компенсираха липсите си в техническо естество с много тичане. С изминаването на час игра обаче физическите запаси приключиха и швейцарците се възползваха.
И за съжаление, ЦСКА-София и останалите български отбори и през следващите години ще продължат да падат жертва на липсата на адекватна конкуренция в родния шампионат. 2/3-ти от двубоите у нас са лишени от всякакви футболни достойнства и се провеждат само за да бъде регистриран краен резултат. Докато в останалите държави отборите не спят, развиват се постоянно и достигат до темпо, което за нашите е непонятно. Това пролича и на „Санкт Якоб Парк“.
Мартин Костадинов/ „Тема спорт“
