Не един и двама треньори признават, че защитата печели титли, а атаката – мачове. Ако тази сентенция се приложи за ЦСКА-София, то „червените“ фенове може да са спокойни в тазгодишната битка за трофея.
Поне по отношение на вратаря, защитниците и дефанзивните халфове, „армейците“ имат играчи, които са достатъчно сработени и с опит в ЦСКА-София. Това пък е изключително важен компонент за качеството на работа в дефанзивен план. Жеферсон е при „червените“ от 2017 година и натрупа 145 мача във всички турнири. Вратарят Густаво Бусато също е ключов елемент за стабилността, благодарение на четирите си сезона на „Армията“ и 125-те си двубоя. Толкова има и Иван Турицов, за когото първият мач с червения екип в елита е през 2018 година. Настоящият капитан Юрген Матай и бившият такъв Амос Юга имат на сметката си респектиращите 93 срещи, предвид честите миграции на чужденци в елита. Поливалентният Тибо Вион допълва шестицата на синхрона със 72 срещи, натрупани от 2020 година насам.
Друга важна и полезна характеристика на играчите в задни позиции е, че са поливалентни и могат да играят на различни постове. Вион може да бъде десен бранител, халфбек при схема с трима в отбрана, дефанзивен халф и дори централен защитник. Юга също е използван като централен защитник и дефанзивен халф. Бразилецът Жеферсон, освен на тези две позиции, е играл и като ляв бек.
Като че ли най-голямо притеснение буди решението на Саша Илич да играе с трима в отбрана. Сърбинът заложи на тази схема при загубата с 1:2 от Лудогорец и успеха с 4:0 над Хебър. Разгромът над пазарджиклии обаче не може да бъде приет за доказателство за успех на този модел. Изборът на изпълнители определено не буди доверие – преквалифицирането на бека Иван Турицов в централен защитник не е обичайна практика в световен мащаб и малко са тези, които подобно на Аспиликуета, успяват да се приспособят в новата си роля. Включването на несвикналия на защитни функции Маурисио Гарсес също крие огромен риск, което си видя най-ясно срещу разградчани, когато оставеният в празна зона изключително бърз Джонатан Рик си правеше каквото поиска с иначе солидния Матай./ „Мач Телеграф“