ЦСКА-София изстиска батериите на Саша Илич, както и сърбинът на отбора и се видя, че това е таванът на успеха от страна на легендата на Партизан. Съвсем логично дойде и неговата смяна, като моментът бе достатъчно подходящ – последният, в който може да бъде избегнато отпадането от евротурнирите.
Проблемът е съвсем друг – ръководството на ЦСКА-София определено не избра подходящия наследник. Сектор Г направи компромис с идеологията си в името на крайния успех и прекъсване на доминацията на Лудогорец през миналия сезон и бе готов да изтърпи дефанзивната игра с минимален брой положения и липсата на контрол върху топката и разиграването. Когато обаче титлата се оказа недостижима, а през лятото последва сериозно подсилване на отбора, особено по отношение на офанзивната мощ, с компромисите бе свършено.
Мачовете с Хебър, Сепси и Крумовград показаха, че този модел е недостатъчен и изчерпан, но вместо да се прибегне към тотална промяна на стила и той да се ориентира към доминиращото и агресивно ДНК, то ръководството избра да направи минимален фейслифт. Нестор Ел Маестро практикува съшия подсигурен футбол, с добро затваряне, предоставяне на топката на съперника, минимални грешки и още по-минимален брой положения. И вместо топката да се изнесе в по-предни позиции, силните офанзивни играчи в лицето на Фаетон, Асприля, Назон, Кареасо, Хайнц и Естрада ще трябва да се опитват да доведат идеологията на Ел Маестро до крайното 1:0. При предния си престой сърбинът с английски паспорт разполагаше с феноменални нападатели в лицето на Десподов, Али Coy и Мауридес, но въпреки това резултатността беше шокиращо ниска.
А Сектор Г в крайна сметка ще може да прости и някоя и друга загуба, но не и лишената от емоция и страст игра.
Христо Георгиев/ „Мач Телеграф“