-
-
Няма място за увъртане – година, в която ЦСКА-София остава без трофей, няма как да е успешна. А сезон като този, в който червените шумно афишираха претенции за две купи, но остават с празни ръце, е провал. И нищо по-малко! Армейците не просто няма да се докоснат до злато през месец май, но дори не достигнаха до директен сблъсък за трофей – отпаднаха в подножието на финала за Купата, а последният за сезона двубой срещу Лудогорец ще бъде протоколен, предвид сериозната разлика в точките между двата отбора. Всичко можеше да е различно, ако не бяха онези фатални последни минути на в Разград, в които ЦСКА-София допусна обрат. Някъде там
червените се сринаха психически
и това предопредели остатъка от сезона. Защото, когато главата не те слуша, няма как краката да ти се подчинят. Само съдбата ли обърна гръб на ЦСКА в онзи решаващ момент? Не, разбира се, при головете на Лудогорец армейците просто не се защитаваха добре. Намаленият им състав заради червения картон на Жеферсон ли беше решаващ? Не, разбира се. Мачове се печелят и с 10, и с 9 човека. Впрочем, ЦСКА-София победи в намален състав през есента точно Лудогорец, точно в Разград. В последния двубой между големите съперници обаче червените трябваше да се бранят по-самоотвержено и по-компактно пред и в самото наказателно поле. След този двубой колата тръгна по нанадолнището и се засилваше все повече и повече, а зад волана сякаш нямаше шофьор, който да даде друг курс.
Катастрофата на финалната права беляза края на един двегодишен цикъл, който започна с болезнено отрезвяване в началото на предходния сезон, премина през постепенно надграждане, достигна своя пик в края на 2017-а, когато претенциите за златен дубъл сякаш изглеждаха покрити, за да влезе в коловоза на колебанието и да окапе като пролетен цвят след априлска градушка. Сега е време за ново начало.
„Не съм се провалил, просто открих 10 хиляди начина, по които нещата не се получават“, казва великият Томас Едисон. За ЦСКА-София ще е достатъчно да е открил и 3-4, за да се върне в следващите месеци много по-силен. Къде могат да търсят скрит потенциал червените?
Последната година и половина на „Армията“ беше белязана от рядко срещано единство и безпрекословна подкрепа към отбора. Ръководството и публиката
проявиха невиждано търпение
и създадоха комфортна обстановка за треньорския екип и определени играчи с крайно незадоволителни изяви. На такива условия почти никой в историята на клуба не се е радвал. Това донякъде е правилен подход. Не може след всеки по-слаб мач да се уволняват треньори и да се зачеркват състезатели. Но за ЦСКА-София ще бъде здравословно, ако на „Армията“ отново се върне духът на градивната критичност. Високите очаквания и взискателността към изпълнителите е отличавала през годините ЦСКА от другите клубове. В повечето случаи това е водило отбора към прогрес. Критиката не подмина редица големи фигури наред с доказани таланти като Любо Пенев и Емо Костадинов. Защо настоящият капитан трябва да се радва на по-специално отношение, без дори да го е заслужил с изявите си на терена? Още повече при очевидната липса на прогрес в играта му. Настоящият статут на това момче в ЦСКА-София трябва да бъде сериозно преосмислен, ако отборът ще търси надграждане. Неговият случай не е единствен… Сантиментите са част от романтиката на футбола, но рационализмът в решенията е този, който носи резултатите. А в ЦСКА романтиката и успехите винаги са вървели ръка за ръка – едното без другото е невъзможно.
На „Армията“ вече трябва да са разбрали, че за да се биеш на два фронта, трябва да имаш необходимия кадрови ресурс за всеки пост. Иначе претенциите увисват. В момента ЦСКА може и да не е тотално зависим от един-единствен играч, но със сигурност е зависим от двама-трима основни футболисти. През този сезон червените просто
нямаха необходимото качество и количество
особено по отношение на хората на резервната скамейка. Показателно е дори бегло съпоставяне на отделните позиции с прекия конкурент за титлата. Лудогорец разполага с двама класни вратари и още един трайно контузен, а червените нямат нито един страж, който да вдъхва спокойствие и увереност. Стига се дори до треперене при почти всяка върната топка. Големият съперник разполага с четири равностойни централни бранители, докато в ЦСКА-София има само един, който е на ниво. В средата на терена опциите за Херо също са доста повече. Лудогорец има и двама класни и равностойни централни нападатели, докато ЦСКА-София само един. Ако теглим чертата, излиза, че отборът от Разград има два равностойни състава, докато при червените всяко излизане на повече от двама титуляри води или до тотално оголване на резервната скамейка, или до рокади на играчи на непривични позиции. Дори и при това съотношение на силите ЦСКА-София имаше своите моменти на доминация, но за победа в дълъг маратон не е достатъчно да дръпнеш с кратък спринт, защото той само изпива силите и в решаващата фаза си грохнал.
Двегодишният цикъл на изграждане на този отбор, с тези изпълнители, като че ли приключи.
Време е за стартиране на нов план
който трябва да започне с енергични действия. Място за рушене из основи няма, но и време за протакане също, защото след два месеца ще започне новият сезон, а червените ще се завърнат и на евросцената, което може да внесе нужния в момента живец в редиците им.
На първо място, селекционният екип трябва да сведе до минимум грешките в новата селекция. Лятото е по-ползотворният период и предлага по-голям избор. Така че това изглежда по-лесната задача за разрешаване пред ръководството. Въпросът с треньорския пост обаче е далеч по-сложен ребус. В момента на хоризонта не се вижда наставник, който да поеме кормилото и да вдъхва сигурност, че ще се справи значително по-добре. В пространството отново се завъртяха до болка познатите имена, спрягани във всеки един момент на слаби резултати. Texните качества, плюсове и минуси са ясни отдавна. Чисто новите опции пък изобщо не звучат убедително. Треньор от чужбина? Адаптацията му крие големи рискове, а и споменът за Йорданеску е твърде пресен. Ситуацията е като в покера – получил си право да смениш карти, но в търсене на по-силна ръка можеш да получиш тотално несъвместими карти и да излезеш рано-рано от раздаването. Треньорският пост в ЦСКА-София ще бъде сред най-горещите теми във футбола ни в близките два месеца, защото към момента изглежда задача с повишена трудност.
Стоян Генов/ „Тема спорт“
