Голям срам, тотална излагация, но с усмихнат край. Така може да се опише набързо представянето на ЦСКА-София в Съединения. Местният Гигант се оказа наистина като гигант на терена, а обратното – „червените“ бяха футболни джуджета. Реално всеки голям клуб може да се издъни срещу някой с етикета „слабак“. Няма как обаче да има оправдание, след като ЦСКА-София игра срещу 9 човека повече от 30 минути и не успя да вкара гол.
Станалото – станало. „Армейците“ все пак продължиха напред в турнира за Купата, а не се оказаха левскари.
Сега е моментът „червените“ да направят тотален анализ на случилото се, за да си извадят точните изводи. Подобни мачове могат да бъдат или катарзис, след който отборът да тръгне тотално нагоре, или гигантско пропадане, ако не се вземат адекватни мерки. Истината е, че срамът в Съединение трябва да бъде трансформиран в позитив или Саша Илич е обречен. Ако сега на „Армията“ тръгнат на лов за вещици след този ужасен епизод, ще стане още по-лошо. Сръбският треньор изглеждаше доста отчаян след продукцията на отбора му в Съединение. Сякаш му се иска да хвърли кърпата. Именно това беше най-притеснително онзи ден, защото подобно отчаяние говори, че някой е дошъл набързо, за да закърпи нещата, а не, за да изгради нещо голямо.
Саша Илич до момента показа, че знае как да превърне ЦСКА-София в стойностен отбор, който да има собствен стил. Вярвам, че след паузата „червените“ ще са още по-силен тим. Истината е, че „армейците“ вървят в що-годе правилна посока, а издънката в Съединение не бива да променя това.
Христо Георгиев/ „Мач Телеграф“
