Отложеното дерби между ЦСКА-София и Левски в петък ще бъде последното значимо събитие във футбола ни за 2020 година. Въпреки различните позиции и състояния на двата отбора, мач №1 у нас все още е очакван с голямо нетърпение. Не знаем доколко са валидни и твърденията, че преди този сблъсък няма фаворит или дори, че отборът в по-лошо състояние често е краен победител, тъй като мобилизацията му е много по-голяма.
В момента почти няма допирни точки между ЦСКА-София и Левски. „Червените“ летят високо и могат само да съжаляват, че първият полусезон приключва, защото сега със сигурност са най-добрият отбор у нас и щяха да продължат да се изкачват в класирането. Отборът на Бруно Акрапович върви без грешка в Първа лига, завърши с пълна пара в Лига Европа, играе практичен и прагматичен футбол. ЦСКА-София няма никакви проблеми – в отбора няма болни и контузени, повечето играчи са във форма и единствено настроенията на Юнус Санкаре донякъде могат да помрачат ситуацията на босненския треньор. Ръководството обаче бе предупреждавано, че Санкаре е много тежък характер и е малко вероятно той да се промени рязко в София, след като в последните години поведението му може описано по всякакъв друг начин, но не и професионално.
Точно на другия полюс е Левски. „Сините“ са в дъното на класирането, разликата им е от последния е много по-малка, отколкото дистанцията с водещите отбори. Отборът на Славиша Стоянович продължава да е разкъсван от проблеми, като на практика почти всички офанзивни халфове са извън строя. Близнаците Борислав и Радослав Цоневи са тежко контузени, извън строя са още Андриан Краев и Симеон Славчев, дори Илия Юруков е наказан за дербито след двата жълти картона срещу Царско село. Като се прибавят към това проблемите в защита, несигурността в атака (където Станислав Иванов и Найджъл Робърта трябва да изиграят последния си мач), слабата форма, то Левски няма да има нито един сериозен аргумент за успех на терена. Дори публика няма да има на мача, която поне да създаде атмосфера на дерби и футболистите да се опитат да надминат моментните си възможности.
Не е пресилено да се каже, че в този момент ЦСКА-София изглежда като световния шампион Антъни Джошуа, а Левски досущ напомня на претендента Кубрат Пулев. Преди двубоя между двамата за световната титла залозите на букмейкърите бяха в съотношение 5 или 6 към 1, което напълно се оправда от събитията на ринга. Прогнозите за краен изход на мача в петък също трябва да са с огромен превес за „червените“, които не само са по-добрият отбор в момента, но и се намират в далеч по-добро състояние и са много по-вдъхновени и мобилизирани.
В интерес на истината почти никога в последните години разликата между двата водещи отбора от София не е била толкова голяма. Те често действат като скачени съдове и когато единият е добре, това често автоматично води до криза при другия. Но дори тогава става дума за временно състояние или падение, което бива преодолявано бързо. Сега обаче не говорим толкова за проблем при „сините“, колкото за финансов, игрови
и морален упадък. Дори назначението на новия треньор, подписването на един-два по-малки спонсорски договора или поредните дарения, които не спират да идват от страна на феновете, не могат да повдигнат настроението на „Герена“, което изглежда неприлично близо до точката на замръзването. Общо казано, единственият плюс за Левски е, че там познават вече много добре системата на игра, която използва Бруно Акрапович в ЦСКА-София, и ще имат няколко дни да се подготвят по най-добрия начин, за да й противодействат.
Желанието на феновете на ЦСКА-София е със сигурност любимците им да нанесат унищожителен шамар на врага. Малка или измъчена победа дори няма да ги зарадва, а ще ги натовари допълнително заради пропуснатата възможност. „Червените“ ще твърдят убедено, че ако съперникът беше в същата ситуация, нямаше да прояви никаква милост и щеше да стигне лесно до разгром.
„Синята“ публика пък без никакво съмнение е със свити сърца. И това е ясно не само за тези, които са гледали последните мачове на отбора срещу Царско село, Берое или Арда, но и за всеки, който е наясно с цялостната картина в българския футбол.
Славиша Стоянович каза след мача в събота, че футбол се играе с глава, с крака и със сърце. Е, в Левски наистина трябва да покажат най-доброто, на което са способни в момента, както и да имат голям късмет, за да се измъкнат достойно от критичната ситуация.
Единствената въпросителна преди дербито изглежда дали „червените“ ще се покажат джентълмени като Антъни Джошуа. На британеца очевидно му беше много трудно преди мача да потисне гнева си и да приеме заплахите и заканите на Кубрат Пулев. След победата си британският шампион запази добрия тон, като намери хубави дума за опонента си и не пропусна да поздрави феновете на съперника. С оглед на класата на двата тима едва ли от „Герена“ ще си позволят да сипят закани преди мача, тъй като отборът е в твърде деликатно положение, за да си позволи да фокусира още повече вниманието върху проблемите си. По-скоро „сините“ ще изиграят тактиката „умрялата лисица“ и ще се надяват на подценяване от страна на съперника или поне на самоуспокоение, че този път успехът е в кърпа вързан и ще дойде много лесно.
Българският футбол често е спорт, лишен от логика. Можеше да се предвиди, че ЦСКА-София ще изиграе по-слаб мач срещу Ботев (Враца) заради напълното раздаване с Рома. Сега обаче умората е отминала, възстановяването трябва да е качествено и футболистите да са напълно готови да тичат в продължение поне на 95 минути. А това наистина не вещае нищо добро за Левски и неговите привърженици.
Христо Бонински/ „Мач Телеграф“