-
-
ЦСКА-София потъна в посредственост в мачовете преди зимната пауза в първенството. Играта на тима бе лишена от всякакъв блясък. Скучно, сиво, вяло… Неслучайно „Армията“ пустееше в огромна част от двубоите.
Червените направиха изключително слаб старт на първенството. Вместо отборът да тръгне подобаващо с две победи на „Армията“, се стигна до тежки провали – 2:2 с Етър и 1:3 от Черно море. Кой е очаквал такова катастрофално начало?! Поражението от варненци породи първата вълна на бурни реакции и по-сериозно напрежение. Селекцията бе мащабна и продължаваше в хода на шампионата. Дойдоха твърде много нови играчи, но…
Старите пушки Бодуров и Пинто пък бяха „замразени“, на Стойчо Атанасов спря да се разчита, Чорбаджийски бе преотстъпен след отпадането от Лига Европа, а Фабрини пожела да си тръгне само 3 месеца след като бе привлечен. Изобщо хаосът преобладаваше. Впоследствие се разбра, че Бодуров е приключил с ЦСКА-София, докато Пинто бе изваден от фризера и реабилитиран.
Много бързо стана ясно, че странната конфигурация на треньорския екип няма да издържи дълго. И започнаха едни безкрайни вътрешни размествания – първо Добри Митов от старши треньор стана помощник на своя досегашен консултант Люпко Петрович. А след това асистентът на Люпко – Милош Крушчич, пое поста. На това му се казва мешана скара. Крушчич бе временно назначение, но се очаква да води ЦСКА-София и през пролетта. От клуба обаче все още не са обявили бъдещето му на официалния си сайт. Явно нещо се изчаква…
С Крушчич или без него обаче сезонът в първенството вече е почти провален. Единственото, което могат да направят червените в шампионатните мачове през пролетта, е да стигнат до второто място. И това ще е нещо на фона на незавидната четвърта позиция в момента. А кой е предполагал през лятото, че след близо една дузина нови попълнения ЦСКА-София ще зимува извън тройката. Е, случи се. И най-лошото е, че игровите действия на отбора отговарят на мястото му във временното подреждане.
През есента ЦСКА-София загуби от Берое в Стара Загора. Това доведе до викове „Оставка“ и оттеглянето на Люпко.
Проблемите на терена бяха много. Отборът така и не показа доминантен стил. Действаше на изчакване, в голяма част от срещите дебнеше за грешки на съперника, а не влизаше с мисълта да го надиграе по всички показатели – така, както приляга на армейския клуб. Вместо нападателно и мощно, червените подхождаха предпазливо. Пасивността в игровото им поведение бе дори в мачове на „Армията“ с далеч по-слаби опоненти като Етър (2:2), Ботев Враца (1:0)… Лисваха идеи в предни позиции, голяма част от изпълнителните изневериха, докато други останаха далеч от очакванията, въпреки многократните шансове за изява, които получиха. Стилът на отбора не бе привлекателен, а до освобождаването на Люпко Петрович и колективът бе разцентрован. Чак след назначението на Крушчич се забеляза малко по-солидна сплотеност, видя се и подобрение в игровите действия, но в недостатъчни размери.
И през тази година ЦСКА-София не успя да наложи превъзходство в директните мачове с челниците. Изигра едва един силен двубой срещу отборите до девето място в класирането – при гостуването на Лудогорец в петия кръг, завършило 0:0. Имаше и две добри представяния срещу тимовете до деветата позиция – 2:0 над Черно море на „Тича“ и 3:2 над Арда на „Армията“. Всичко останало бе тотална посредственост, преминаваща на моменти в доста невзрачни и дори отчайващи игри. Позитивните епизоди през есента бяха изключение, а не правило за ЦСКА-София.
Но за червените има и добра новина. И тя е, че напролет, за разлика от първите 3 отбора в класирането, те могат да се придвижат по-напред в таблицата…
