-
-
Всяко равенство в тази кампания е равносилно на загуба. Следователно и хиксът между Берое и ЦСКА-София е равносилен на харакири за съперниците. ЦСКА-София изостана от първото място, а Берое не можа да съкрати дистанцията от първите три. Но, от друга страна, когато не можеш да победиш,
е по-добре и да не губиш.
Всъщност имаше и голям, решителен момент в мача, който почти окончателно предреши справедливостта на равенството. Мауридес изпълни безотговорно дузпа и сякаш в онзи момент всичко вече бе решено. Иначе и с не много убедителна игра червените можеха да си тръгнат с пълния актив от Стара Загора. Но въпросителните около моментното състояние на тяхното представяне така или иначе щяха да останат. И, естествено, въпросът дали Нестор Ел Маестро движи машината в правилната посока също. Момчето знае много езици, безспорно е ерудит, но нещата в ЦСКА-София поне засега не му се получават. Нищо чудно неговата персонална класа да е по-висока от материала, с който разполага. Но трябва да се отчете, че миналата година по това време с един хасковлия ЦСКА-София се представяше по-добре в подобен тип мачове срещу така наречените по-сериозни съперници – до този момент от сезона бе победил Ботев Пд в Коматево с 6:2, Берое в Стара Загора с 3:0 и бе завършил 2:2 с Левски. Докато сега се разчита основно на „малките мачове“, където ЦСКА-София трупа своя актив.
Без никакво съмнение Ел Маестро е подготвен във футболната материя по-добре от всеки един треньор в нашето първенство. Това обаче автоматически не носи привилегията на ЦСКА-София да е най-добрият тим в шампионата. И между редовете се чете причината, Ел Маестро вече е установил лимитираните възможности на някои от подопечните си. И неприятните изненади, които те му поднасят постоянно.
Но треньорът на ЦСКА-София никога не е имал комфорта да се оправдае с обективните дадености. От него се изисква ЦСКА-София да побеждава при всякакви обстоятелства. И в Стара Загора трябваше да бъдат спечелени на всяка цена три точки. Не се получи, но и не бе направено достатъчно. В България често се спекулира с постулати като мотивация, концентрация, характер, желание. Колкото и имагинерни да са тези фактори, впечатлението е, че при червените те са в недостатъчен обем. Някак при Ел Маестро играчите на ЦСКА-София не могат да се надскочат, а и нямат това желание. Пример – Тиаго е страхотен футболист, но той сякаш има в тялото си брояч, който дозира много точно всяко движение. А когато един класен за нашето първенство играч отказва да го прави, какво остава за водоносците! Въобще и в Стара Загора не се видя онзи ЦСКА-София, който феновете на отбора очакват да гледат. Страхотна атака за гола с много майсторлък, но такива положения трябва да валят пред вратата на противника, а не да са инцидентни.
Берое потвърди своя труден възход и срещу ЦСКА-София. През първото полувреме
отборът игра много високо,
както го правят най-добрите образци в Европа. Компактно в близки линии, с успешна атака на всяка първа и втора топка. И при тях индивидуалните умения са проблем, защото много лош мач направи Бандаловски. Тръгванията му в атака за съжаление не са обезпечени в защита. И оттам дойдоха всички проблеми за Берое. Но те не бяха толкова много и не се оказаха фатални. Това, което прозира като намерение на Томаш, е Берое да стане нещо като Лудогорец от добрите му времена. Намерили са две остри крила, имат си го неувяхващия евъргрийн Камбуров и тичащия по 11-12 километра на мач Райнов. И като игрови рисунък нещата определено се получават.
Александър Томаш обаче добре знае, че равенствата, с които се претрупа активът на отбора, не са плод на случайност. Те са вследствие на това, че Берое не прави достатъчно, за да печели трите точки. И срещу ЦСКА-София, независимо че стояха привидно по-добре на терена през първото полувреме, в крайна сметка, като се преброят чистите положения в мача, равенството е повече от справедливо. Берое определено игра за равен в последния половин час от срещата и поведението му ясно показваше, че ще е доволен на точката. А когато започне да играе за победа в такива моменти, тогава вече ще е надградил много сериозно, докато сега е направена малка
крачка напред.
Коментарите и анализите на мача обаче не трябва да бъдат свеждани само до целите на съперниците. Да гледаме играта, а не само да броим точките. Истината е, че стана много зрелищен и интересен двубой. И най-важното – качествен. Добре е, че Берое достигна до това константно ниво да се надиграва с трите отбора преди него в класирането. Това означава интересен футбол и истинско шоу. Имаше ли го в Стара Загора – отговорът е „Да“!
Жаклин Михайлов/ „Тема спорт“
