ЦCKA-София победи по цесекарски – за първи път през този неравен и друсащ дотук сезон, започнал за кой ли път по турбулентен начин за „армейците“. Покрай двата болезнени шамара от Сепси и крушението в Разград, съпътствани и от треньорската рокада Илич – Ел Маестро, „червените“ измъчиха сериозно феновете си с хиксове срещу Хебър, Славия и Черно море, а победите над новака Крумовград и Ботев във Враца бяха най-меко казано „икономични“. А фактът, че „моряците“ на Илиан Илиев, пазарджиклии на Любо Пенев и дебютантите в елита на… онзи сърбин, чието име още не помним добре (Неманя Миланович), са в челото на таблицата и са едни от шлагерите в елита дотук, не оправдава ЦСКА-София за постните, дори импотентни продукции срещу тези съперници.
Рационалният футбол На Саша Илич, почти детронирал Лудогорец през миналата кампания, не е стилът, който пасва на армейците, още по-малко на ДНК-то на клуба от Борисовата градина. Но по темата за твърде дефанзивния и прибран игрови маниер на тима се изговори и написа предостатъчно през последните месеци.
Какво обаче беше различното на стадион „Берое“ онзи ден? Дори статистиката може да отговори точно и конкретно – два гола, цели 11 удара към вратата на заралии (3 точни, 3 неточни и 5 блокирани) и видима доминация над съперника само за първото полувреме. Шедьовърът на новия двигател и лидер Тобиас Хаинц пък само допълни епикурейското блаженство у двете хиляди „червени“ фенове в сектора за гости под Аязмото. А там историята помни едни от най-сладките победи в ерата „Гриша Ганчев , начело с успеха 2:0 в полуфинала за Купата на тима от „В“ група. Но да се върнем отново обратно в реалността… Наред с бляскавото представяне на Хайнц, събуждане на терена се забеляза и у другия норвежец – Джонатан Линдсет, който бе изпаднал в
някаква игрова летаргия през 2023 година и от ударното му начало срещу Базел миналия август нямаше и помен. Добри думи за „окопитването“ си заслужават и двамата капитани Амос Юга и Иван Турицов, чиято роля на „коне за червената каляска“ е повече от необходима и важна. Споменавайки подобно 4-колесно ППС, трябва да се отчете смелото, но правилно решение на Ел Маестро да остави 3-милионния (в лева) Матиас Фаетон на пейката. Парижкият таран до момента не оправдава фамилията си и играта му по-скоро може да бъде сравнена с „каруца“ отколкото с файтон. И добре, че е Дука Назон, чийто ритъм и настроение видимо се завърнаха, а головият нюх на хаитянина е от ключово значение за резултатите на ЦСКА-София.
За големи суперлативи със сигурност е рано, но тимът показа поне лек прогрес и промяна, при това срещу традиционно неудобен съперник като Берое. И накрая, но не на последно място – метаморфозата у видимо „загладилия косъм“ Нестор Ел Маестро. За няколко седмици сърбинът промени доста излъчването си на депресиран от живота тийнейджър и вече куфее 6 стария си рокаджийски стил край тъчлинията след гол. Също така мистър Йевтич отново откри талисман-дреха, на който да залага в мачовете. След онази тъмносива карирана риза през 2018-а, сега маестрото заложи на син изчистен модел, чийто цвят за момента феновете споменават само с усмивка и на шега. Преди 5 лета поданикът на Кралицата се измайтапи, че босът Ганчев трябва да му вдигне заплатата, за да може да си купи друга риза, но сега определено HEM трябва да е щастлив, че получи времето и търпението да поеме глътка въздух след буксуването. Защото като нищо багажът на Ел Маестро можеше да си остане неразопакован и да не видим… синята му риза.
За момента симбиозата между ЦСКА-София и Нестор започва да води до положителна промяна, но „червените“ се нуждаят не от малки крачки, а от лъвски скок, за да се върнат в играта за титлата… А и да се усмихнат поне малко привържениците в Сектор Г.
Владимир Иванов/ „Мач Телеграф“