-
-
Сезонът, в който се очакваше ЦСКА-София да марширува по червен килим към всички възможни почести, засега се оказва въргаляне в калта на посредствеността. Предпоставките за различно начало бяха налице – нещастно изпуснатата титла след дузпата на Иван Турицов напомпа до пръсване амбициите, станахме свидетели на най-мащабната и високопарна селекция в ерата на Гриша Ганчев, реунионът на агитка и отбор от края на миналия сезон трябваше да генерира допълнителни сили на отбора сега, очакваше са двойният чучур на финансовото благоденствие заради влизането на спонсора и като собственик да донесе двойна мощ. Петте мача от началото на сезона обаче накараха краката на тези опорки да се огънат и погледът към цялостната картина напълно да се промени.
Саша Илич не само не надгради с нищо, но и късметът, за който сам признаваше, че го покрива плътно през миналия сезон, го изостави в трите му мача от началото на сезона. Тоест видяхме типичния отбор от миналия сезон, но без бутафорната маска на футболния късмет. Резултатът пък бе правопропорционален на представянето, както обикновено се случва, след като си изчерпал кредитите си на помощ отгоре.
Случи се и нещо съвсем необичайно при подобни практики – назначаването на нов треньор не стартира дори за кратко експлозия в отбора и положителни резултати. ЦСКА-София не само не се промени в игрови стил, въпреки че Нестор Ел Маестро е реплика на това, което правеше Саша Илич. С Ел Маестро не се появи нито агресия, нито настроение, нито желание. Самият Нестор излъчва толкова примирение край тъчлинията.
Няма селекция в последните 15-20 години на „Армията“, при която от толкова много взети играчи, с повече или по-малко впечатляващи визитки, нито един да не излъчи положителни вълни с представянето си. Вторият най-скъп трансфер в историята на клуба – Матиас Фаетон, изигра вече пет мача, в които не вкара нито един гол и не даде нито една асистенция. В общи линии само с по един, два финта на мач доказа, че има някакви качества на офанзивен играч. Чаканият да вдигне нивото на деветката от миналия сезон – Майкъл Естрада, пък се оказа загадъчно отпадащ от групата, като най-вероятната версия е, че страда от хронична контузия и едва ли „червените“ ще го чакат до края на наема преди да го върнат в Мексико. След като разочарова в първите три мача левият бек Санянг остана резерва в последните два и записа едва 18 минути. Централният защитник Браян Кордоба пък идеално се включва в описанието на „червената“ защита в декларация на Сектор Г: „със скоростта на охлюв с дископатия“. Този, на когото малкото име е Звяра, разбирай Асприля, пък се очертава като най-големия балон. Очевидно разочарованието около най-чаканото име в селекцията вече застигна и „червените“ фенове, които засипват форумите със съжаление, че са си върнали този „свършен футболист“.
Тези, които миналия сезон впечатляваха, в момента са огромни разочарования. На капитана Иван Турицов първо му бе взета лентата, а после и титулярното място. Капитанът Мено Кох няма мач без 2-3 грешки, които да водят до чиста голова опасност за съперника. Головото чудо от миналия сезон Дюкенс Назон няма гол и асистенция вече три мача. Единственият, който поддържа стандарта си от миналата пролет, е Тобиас Хайнц, а при сънародника му Линдсет сривът също е очевиден. Шокиращата липса на игра и резултати доведе и до напрежение между играчите, което публично бе изразено в скандала между Назон и Кареасо. А със сигурност искри прехвърчат и по скрити места. Цяла пропаст отново разцепи ръководството и феновете, а намекът на Иван Велчев със снимката на Стойкас Стоилас след уволнението на Илич и преди назначението на Ел Маестро е достатъчно ясен намек за управлението на Сивия кардинал. А това е само началото на сезона. Какви ли още трусове се очакват на „Армията“?!
Христо Георгиев/ „Мач Телеграф“
