-
-
Предлагаме ви поредния футболен анализ на нашия анализатор Велизар Христов. Този път той е за срещата между ЦСКА-София и Осиек от Лига Европа, играна снощи и завършила при резултат 1:1:
Забравяме мача с Черно море. Поне това се чува най-често в подобни ситуации като тази на ЦСКА-София. Едва ли това са били думите на Люпко Петрович преди мача. И аз не бих ги използвал. Отборът в червено трябваше да помни през цялото време какво им се случи в неделя на този стадион. Именно затова снощи армейците изглеждаха коренно различно. А какво се случваше на терена, нека да разгледаме в следващите редове. 3-5-2 или 5-3-2 – кое бе по-валидно в началото ? Общо взето разликата може да дойде от индивидуалната класа и активност на двама футболисти. В случая Джеферсон и Бикел. Те се представиха на ниво, без да блестят с множество рейдове по крилата, но уверени в зоните си. Проблемът може да дойде както, ако двамата се впуснат напред, така и ако изостанат близко до тройката централни защитници. Ще се опитам да направя един паралел и директна препратка към Гуардиола и така модерните в последно време полу пространства, които неговият Манчестър Сити използва до съвършенство. Именно в подобна роля бяха днес и споменатите Джеферсон и Бикел. Те трябваше да постигнат баланса, така необходим за общия облик на отбора.
3-1-4-2. Така се подредиха играчите на ЦСКА-София с Кристиян Малинов пред защитата, образувайки ромб. Целта беше Малинов да бъде върхът на два триъгълника – от една страна с Нуно Томаш и Бодуров и от другата с Томаш и Петър Занев. Получи се. Липсата на какъвто и да е риск обаче караше дефанзивните играчи да търсят директен пас най-често към Али Соу, целящ да прехвърли наситената и от двата отбора средна зона. Държа да отбележа, че Соу игра отлично с гръб към вратата през цялото време. От там топката се предоставяше на винаги близко стоящия до двойката нападатели Фабрини. Италианецът показа капацитет да бъде близко до ситуациите и игра често с топката до момента на смяната си в 60-тата минута. Ще стигнем и до нея, защото това можеше да доведе до по-сериозни неприятности за червените. Освен да бъде дъното на офанзивния триъгълник, Фабрини не рядко се озоваваше и пред Бикел на десния фланг. Защо ли ? Отговорът е прост – гостите от Осиек играеха по идентичен начин като домакините и тази зона почти винаги бе оголена, защото хърватите откровено бяха по-активни отляво. Сега е важно да отбележа най-градивното в играта. В тези споменати полупространства по вертикала между крайните централни защитници и активните бекове се образуваха два триъгълника от червени футболисти, които имаха изконната идея да разиграват топката именно там. Отляво се забелязваше връзката между Занев, Тиаго и Али Сол, а вдясно от Бикел, Фабрини и Евандро. Има две причини за идеята на Люпко Петрович. Първата и по-съществена, изхождайки от естеството на мача, е желанието топката да се разиграва възможно най-далече и страни от собствената врата. Логика, присъща за опита на сръбския специалист, начело на армейците. Втората причина е по-градивна и целеше да събере футболистите от защитната формация към топката, което на свой ред да освободи централните зони пред вратата и там да бъде пратена топката към футболисти на скорост. Т.е., ако централните защитници на Осиек се подведат и напуснат зоните си – търси се пас в опразнените зони. Ако футболистите в предни позиции компенсират изоставането си и възстановят позиции – червените преминават към постепенна атака с пас назад. Вторият вариант бе по-чест, само дето на футболистите в червено не им се нравеше много много да обръщат фронта на атаката с пасове по хоризонтала и по земя. Затова често използваха дълъг диагонален пас. Ще трябва време за тази концепция, но е много продуктивна.
С началото на втората част червените внесоха малко разнообразие не в постройката, а в изпълнителите си. На мястото на Кристиян Малинов се озоваваше Тиаго, което трябваше да изпрати фалшиви сигнали до играчите на Осиек. Вероятно продиктувано именно от този и още няколко дребни детайла се стигна до чудесния гол на Евандро. Няма да го коментирам, защото става дума за индивидуална класа, която така липсва по родните терени, че ще изглежда съвсем не на място от моя страна. Мога само да се надявам и давам всичко от себе си в бъдеще да виждаме подобни изпълнения от български момчета. Започваме с революциите в мача. Люпко Петрович направи логична смяна по отношение на новата постройка и целите и, а именно да направи отбора си по-солиден в междинната зона пред защитата. Фабрини отстъпи мястото си на Валентин Антов, който се приближи до Кристиян Малинов. Двамата образуваха каре от няколко тесни дефанзивни триъгълника с тройката защитници, а основната задача и на двамата бе да застанат на пътя на топката по земя и така да спрат пасовете към изявените нападатели на гостите. Изглеждаха подредени на 3-2-3-2. Т.е. отново 3-5-2, но двама дефанзивни халфа, вместо с един.
Един от ключовите периоди за общия изход от двубоя бе между 78-мата и 82-рата минута. Петър Занев напусна терена, заменен от Кели. Джеферсън зае мястото му отляво в отбранителната линия и това доведе до най-лошите минути за ЦСКА-София в мача. Именно след негова неуверена намеса топката уцели гредата зад Черняускас. В този момент ЦСКА бе подреден на 3-4-1-2 като само Тиаго помагаше на нападателната двойка. Това даде повече свобода на Осиек да атакуват, защото вече не виждаха реална заплаха за вратата си. Реакцията на Петрович бе бърза, но определено и късмета бе на негова страна в тези минути. В 82-рата минута Чорбаджийски влезе на мястото на Евандро и отборът премина към познатото 4-2-3-1 с Али Соу единствен на върха. Чорбаджийски застана в центъра на отбраната, но този път отляво, а не отдясно като на мача с Черно море. Да, отборът на домакините откровено прие играта пред своето наказателно поле, но сега вече в много по-позната постройка и с обичайни изпълнители. От тук до края нямаше особени трудности пред Черняускас и ЦСКА-София постигна важна победа по пътя си напред към следващата фаза на Лига Европа.
Някои размисли:
ЦСКА-София изглеждаше много солидно. Без особена красота в играта си, но и нищо излишно, което да накара червеният гняв да потече към тях с огромна смазваща сила.
3-5-2 и нейните разновидности може да доведе до още успехи за червените, стига да имат необходимата нагласа да приемат концепцията на Люпко Петрович.
Ще виждаме по-добри игри от червените, защото креативните им футболисти едва набират скорост. Али Сол, Евандро, Тиаго и Фабрини притежават необходимото да водят отбора си напред. Работата в собствената третина и себераздаването на Кристиян Малинов ще се отразяват благотворно на ЦСКА-София и амбициите им да изградят постоянство в представянето си.
В реванша ще видим още тактическо надлъгване. Струва ми се, че тогава можем да видим отявлен дефанзивен вариант на 3-5-2, преминаваща към 5-3-2.
Всеки мач притежава онези периоди на несигурност в един от отборите. За ЦСКА-София това бяха онези четири минути до завършване на подредбата в най-познатия и вид. Важно за червените в реванша ще бъде да удържат на натиска на Осиек и да намерят подобен период на трансформация, в който да матират съперника. Единият период може да се окаже още в началото на мача, ако ЦСКА-София се справи с първичния домакински щурм. Именно в тези няколко минути на преминаване от директна игра към солидно притежание на топката. Червените могат да използват шанса си. Другият подобен период със сигурност ще бъде след 75-тата минута, ако резултатът се запази нулев.
Видяхме еволюцията в цялостната промяната на подредбата на ЦСКА-София, чието изпълнение можеше да се окаже с лош изход като цяло за тях. Умението да преподредиш отбора си до степен да няма общо с началото на мача е сравнимо с партия шах, в която накрая се забелязва, че си мислил няколко хода напред. И тук беше същото. Вземаш решения, които не се нравят на всеки, но накрая постигаш целта си.
Ще чакаме реванша с нетърпение за да проследим стратегията на ЦСКА-София и как ще предпочете да изглежда.
