ЦСКА-София изигра две коренно различни полувремена в домакинството си на Арда и в крайна сметка се поздрави с победата с 2:1 след обрат. Трите точки обаче трудно могат да замажат представянето на армейците преди почивката, което самият Стойчо Младенов определи като „скандално“. Червените възстановиха щетите през втората част, но срещата с кърджалийци показа за пореден път защо ЦСКА-София не е на върха в класирането. Просто е – няма как да си лидер, без да си изиграл нито един силен мач от първата до последната минута, или хайде поне в 75-80% от времето. Тимът има епизодични проблясъци, но така и не успява да покаже нужното постоянство в хода на срещите си. В повечето случаи досега през сезона армейците изкарваха късмет, като съперникът пропускаше своите шансове, а техните 15, 20 или 45 добри минути стигаха за трите точки. Най-добрите примери са именно срещата с Арда и гостуването на Черно море във Варна. Локомотив Пловдив се възползва от шансовете си и разби червените с 3:1 насред Борисовата градина, а същото можеше да се случи и в двубоя онзи ден при повече късмет за гостите от Кърджали. Да, в ЦСКА-София също констатират фактите, но нищо не се променя, а вече мина твърде много време.
Думата „посредствено“ е твърде мека, за да отрази представянето на ЦСКА-София през първото полувреме с Арда. Статистиката от първия четвърт час на двубоя казва всичко: 75 на 25 процента притежание на топката и 4 на 0 удара в полза на Арда. Червените сякаш бяха разделени на две групи – играчи напред, към които се рита силно кълбото, и такива, които действат в дефанзивен план. В центъра имаше огромна дупка, която се запуши през втората част с появата на Юга на мястото на Мухар. 25-годишният хърватин остави нелоши впечатления в първите си мачове с червения екип, но оттогава непрестанно сваля нивото. Фактът, че почти никога в кариерата си не е бил основен играч за тимовете, в които се е подвизавал, може би говори достатъчно…. Привидно в халфовата си линия ЦСКА-София разполага с цели петима футболисти, които се борят за две позиции. Един от тях обаче е потъналият в дълбока забрава Жуниор Нзила. Тибо Вион пък е ползван в центъра, но титулярната му позиция е отдясно на отбраната. Той демонстрира това и срещу Арда, давайки сериозна заявка за мястото на Турицов. Мухар пък повече пречи, отколкото помага на отбора, когато е на терена с разпилените си действия. В крайна сметка се оказва, че единствените играчи, които заслужават доверие в тази зона, са обичайните заподозрени от миналия сезон – Жеферсон и Юга. С разликата, която двамата правят, когато са заедно на игрището, демонстрират, че конкуренцията в халфовата линия на ЦСКА-София присъства само на хартия. Така е и по фланговете, където Вилдсхут продължава да е титуляр просто защото няма кой друг. Йомов също няма никаква алтернатива.
Армейците продължават да изпитват огромни затруднения и когато се отбраняват при статични положения. Във всеки мач на тима противникът стига до поне един опасен удар от стандартна ситуация, а в две от последните три домакинства на армейците успя и да ги материализира. И Локомотив Пловдив, и Арда се разписаха след ъглови удари, а кърджалийци изпуснаха още 2 стопроцентови положения след центрирания от корнер. Тази слабост в играта на ЦСКА-София се забеляза още в първия мач за сезона – срещу Лудогорец за Суперкупата (0:4). След това още в първия шампионатен кръг Ивайло Чочев прониза вратата на ЦСКА-София, възползвайки се от центриране от ъглов удар. Срещу Левски също голът на Георги Миланов падна след корнер. Предостатъчно факти, за да заключим, че тук има сериозен проблем, който продължава да не е решен.
И така – като точков актив ЦСКА-София не е никак зле, но в игрово отношение ситуацията не е такава, каквато трябва да бъде. Или казано накратко – точки има, игра няма.
Мартин Костадинов/ „Тема спорт“