-
-
ЦСКА-София отново не стана шампион и сушата продължава да расте. Армейците обаче изпращат един от най-позитивните си сезони през този дълъг период. Горчилката от изпуснатото първо място в предпоследния кръг все още не е отминала, но настроението в червените редици е коренно различно спрямо 12 месеца по-рано, когато на „Армията“ сякаш приближаваше апокалипсис. Тогава организираните привърженици обявиха бойкот, Алън Пардю, който уж щеше да води отбора през сезон 2022/23, напусна, а в свое интервю Гриша Ганчев обяви, че ще започне да се разчита на „17- 20-годишни българчета“ и едва ли не би отбой от досегашните цели. „Животът е пред нас, рано или късно ще уцеля с треньор“, каза още собственикът на клуба относно непрекъснатите смени на наставниците в ЦСКА-София.
Назначен бе сърбинът Саша Илич, който притежава изключително впечатляваща и богата визитка като футболист, но треньорският му опит бе минимален. Решението бе прието с голяма доза скептицизъм и се очертаваше, че или Лудогорец ще има поредната си безпроблемна кампания, или този път Левски ще е основен конкурент на разградчани, а червените ще са в преходен период.
За поредно лято в Борисовата градина пристигнаха двуцифрен брой футболисти, а селекцията се случваше в движение. В тази динамична обстановка и с играчи, които бяха тотално забравени от предишния постоянен треньор Стойчо Младенов, Илич впечатли с безпрецедентните ротации, които предприема. Той опита да балансира физическите сили на тима в натоварения график от мачове на вътрешната и континенталната сцена в началото на сезона. Още във втория кръг обаче системата му даде „на късо“ и Локомотив София спря червените. Но Илич не се отказа от стратегията за използване на максималния капацитет на съблекалнята, като в същото време водещи фигури от предишните години като Жеферсон и Кох загубиха позиции в йерархията на отбора. Заради ангажиментите си в Европа ЦСКА-София отложи тежките гостувания на Ботев и Локомотив Пловдив, като цели 5 от следващите 6 срещи на тима се проведоха на „Армията“. И червените наредиха 6 поредни победи, като междувременно проведоха добри двубои с Базел в плейофите на Лигата на конференциите, но отпаднаха. Те обаче така и не показваха изчистен подход и това пролича най-ясно в дербито с Левски, загубено с 0:2.
Това бе и моментът, когато Саша Илич загърби идеите си за офанзивен футбол и заложи на максимална прагматичност, като промени тактическата постройка и започна да използва трима централни защитници. Въпреки загубата с 1:2 от Лудогорец в Разград се видя, че тимът е на прав път, а това се доказа и с четирите поредни победи в историческата серия от гостувания извън София, наложила се заради отложените мачове по-рано. Тимът стана лидер в класирането, а Илич изстискваше максимума от футболистите си и дори с лоша игра и голяма доза късмет в някои срещи те трупаха точка след точка. До края на есента се спънаха единствено срещу Локо Сф на „Армията“, но грешни стъпки на Лудогорец им позволиха да зимуват на върха за първи път от 8 години.
Очакванията за шампионска селекция с няколко попълнения не се оправдаха, а Илич многократно заяви, че ще се търси качество за сметка на количество. ЦСКА-София привлече единствено Тобиас Хайнц, който се нареди сред скъпите входящи трансфери на клуба.
За разлика от началото на сезона, ЦСКА-София влезе в пролетния дял като основен конкурент за титлата и напрежението пролича още в откриващия мач с Берое. И именно появата на Хайнц помогна за обрата в заключителните 20 минути в Стара Загора. Последва победа над Ботев Пд и скандал срещу Септември, когато червените спечелиха след липса на феърплей от страна на капитана Матей. Илич призна, че това е единствената глупост на отбора за сезона. И кръг по-късно точно Матей пропусна дузпа в последните минути на равенството срещу Локомотив Пловдив. Няколко седмици след това се стигна до нов слаб мач с Левски и нулево реми, което намали аванса на върха до само две точки. В края на април близо 20 000 се стекоха на „Армията“ за шампионски мач с Лудогорец и червените отново не издържаха на напрежението. Загубиха двубой, който можеха спокойно да спечелят и сдадоха първата позиция. Това бе първият пропуснат мачбол за титлата.
В следващите мачове напрежението падна и ЦСКА-София най-накрая показа игрови прогрес. Но отново не успя да победи Лудогорец (2:2). Така бе изпуснат втори мачбол за титлата. Ремито в Разград обаче можеше и да не е фатално, защото три кръга преди края орлите изненадващо сбъркаха срещу ЦСКА 1948 и ЦСКА-София пак бе първи. И се нуждаеше от победи над тима, домакинстващ в Бистрица, и Левски, за да триумфира с титлата. Звучи толкова просто, но всъщност предстоеше изкачване на стръмна планина, чийто връх се оказа кратер на вулкана на напрежението. И той избухна още срещу ЦСКА 1948. Армейците изиграха най-страхливия си мач за сезона, а кулминацията на уплаха им бе пропусната в последните секунди дузпа от Иван Турицов, който досега бе безпогрешен от бялата точка. Така бе пропилян трети мачбол. Победата в последния кръг срещу Левски не бе достатъчна, защото Лудогорец надви Черно море и ЦСКА-София отново остана с калъфката.
Разградчани бяха готови да сдадат трона, но в най-важните моменти червените показаха, че все още не са готови за него. През целия сезон Илич и футболистите му умело успяваха да компенсират сериозните спортно-технически липси в състава, но се нуждаеха от още характер и шампионски манталитет. ЦСКА-София изпрати по-добър сезон, отколкото болшинството фенове и специалисти са очаквали, но бе недостатъчно, за да прекъсне хегемонията. И този опит се оказа неуспешен, но целта е все по-близо.
Мартин Костадинов/ „Тема спорт“
