-
-
Ultras – начин на живот и любов ! (снимки)
* Обичай твоята фланелка и твоите цветове повече от всичко
* Уважавай и вярвай на твоята група и тези като теб
* Не поставяй граници или прегради на твоята вяра, защитавайки я от злото и от всякакъв вид опозиция * Бъди винаги готов за лоялен сблъсък с други ултрас или хуулс а не с обикновените хора без да използваш нож или друго.
* Бъди винаги честен. Винаги, във всичките си действия и инициативи
* Различавай се от останалите * Следвай твоя отбор в добро или зло. Винаги и на всякъде, дори и да си в протест * Купувай билетите за мачовете и посещавай гостуванията с лични пари
* Не прави за нищо на света компромис, като респект към своите чувства
* Съпротивлявай се срещу твоите управници или срещу футболистите на отбора, когато нямат респект към твоята вяра и твоите чувства * Не опетнявай идеалите на ултрас движението с форми на ежедневна престъпност
* Не зацапвай тази вяра с политически интереси
* Не се прави на вандал, не разрушавай това което те заобикаля, не кради от магистралните магазини каквото и да е било
* Прави протестните си плакати, хореографии и други материали без помощ от спонсори или от отбора, само с твои лични пари * Не комерсиализирай вътрешността на твоята група, продавайки материали на хора които не са част от нея
* Не опетнявай с интриги и спекулации името на отбора за който даваш сърцето си
Италианският термин „ULTRA“ e често превеждан на английски като „hooligan“ и то дори от много италиански журналисти както и чуждестранни такива. Въпреки това ако проверим значението на тези две думи скоро ще разберем че те не значат едно и също нещо. Думата „hooligan“ идва от името на банда активна през късните 1800 в Англия, известна със своята агресивност. Терминът описва тези фенове като биячи, докато думата „ultra“ обхваща повече неща. Думата „ultra“ идва директно от политиката ( поддръжниците на френските крале – левите групи след 68ма ) и се свързва с политическия екстремизъм. Тази разлика е основополагаща за изследването което правим на историята на „ultra“ движението в Италия. Английския футболен хулиганизъм е свързан със сформирането на групи от млади хора които изразяват тяхната подкрепа по нов по-агресивен начин отколкото в Европа. Освен това в различните страни движението се развива по различен начин свързан с местната култура, социалната и политическа ситуация в страната. Това разделя пътя по който поемат „Ultras“ и английските хулигани. В частност, „ultra“ феномена показва такава степен на разграничаване от английския модел, че в късните 80, става на свой ред пример за други европейски страни ( в частнос Средиземноморските страни като Испания, Гърция, бившите Югославски републики, южна Франция и някой от балтийските републики).
В Италия раждането на „ultra“ групите става силно политизирано – процес който грубо ще опишем в момента. В Италия излиза на бял свят една странност която достига своя връх между края на Втората световна война и 70-те години. Политическите конфликти са навсякъде в страната и завладяват целия публичен живот. Спортните събития се превръщат в метод за изразяване на консервативните (често смятани за про-фашистки) виждания, или тези свързани с комунистическите такива. Това противопоставяне е силно забележимо и във футбола дотолкова че можем да разграничим отборите на базата на социалния статус на техните привърженици и на географското им положение кадето различни политически идеи са особено силни. В Милано, „Милан“ представя отбора на работническата класа, докато „Интер“ е отбора на средната класа на Милано и предградията му и се свързва с консервативните десни виждания. Политическото влияние в района автоматично повлиява на най-големите отбори в областта – в комунистическа Emilia, феновете на „Bologna“ неизбежно са леви, докато тези на „Verona“ стават символ на консервативните десни идеи (Veneto).
Има организирани кампании целящи да махнат ултра движението от спорта. Много високи цени, невъзможност да си купиш билет, особено за гостуванията. Специални закони(синоним на противоконституционни закони), прикритие за отнемане на човешките права. Това се случва със съдействието на пресата която е жадна за инциденти. Снимането и раздуването на малки инциденти. Разбира се големите неща остават неразказани. Доказателство за техния “професионализъм”. Но тези хора са напълно луди. Те не разбират че като изтласкват организираната подкрепа в спорта, губиш всякаква форма на контрол. Най добрия пример за това разбира се е хулиганският свят. Англичани, Холандци, германци и от скоро Поляци и руснаци нямат нищо общо със самия спорт. Те си организират боища по равни бройки и се избиват. Без полиция, на отдаличени места. Ясно е че искат да наложат американския модел в спортовете. На стадиона мир и хотдог, а от вън въоражени банди и пристрастени луди хора.
Пиротехника и хореография,това прави атмосферата на стадиона великолепна. Това е модела навсякъде,освен на Британия и САЩ. Там се чувстваш като на театър.Едни безкрайни ръкопляскания,пуканки и безалкохолна бира.
