-
-
Бившият вратар на Левски Михаил Иванов сподели труднстите, през които е минал последната година. Стражът, който в момента пази за шведския Ескилстуна помогна на отбора си да се класира за финала за Купата на страната, след като спаси дузпа срещу шампиона АИК. Сега надеждите на Иванов са нещата в кариерата му да потръгнат.
Ето какво написа Мишо в социалните мрежи:
Здравейте приятели, бих искал да ви разкажа една история, която, надявам се, да ви помогне да не се отказвате никога пред трудностите в живота.
Миналият юни се контузих сериозно (кръстна връзка на коляното). През първите няколко дни си поревах малко, но след това си обещах да се върна на игрището възможно най-скоро. Така че, след операцията навих ръкавите и работих много усилено. Две, понякога три тренировки на ден.
Тук бих искал да направя обход и да ви кажа, че обикновено, след сериозни наранявания като това, спортистът се следи ежедневно от кондиционен треньор. Той трябва да наблюдава всеки ден напредъка на спортиста, натовареността и разбира се, да решава кога, футболистът е готов да премине в следващата фаза на възстановяване. Аз обаче бях принуден да правя всичко това сам. Имах късмета да познавам способни хора,които ми помогнаха с ценните си съвети и напътствия. Мануеле Маргери и Джорджо Д’Урбано, благодарение на тях и моята воля,стопихме времето за възстановяване значително . Благодаря им отново!
Нека продължим с историята. Всичко изглеждаше нормално, вървеше гладко, отново бях здрав и можех да тренирам пълноценно.
Започнах новият футболен сезон с много ентусиазъм и желание да играя. Разбрах, че първият вратар от изминалата година трябва да смени клубната си принадлежност, така че желанието да заема титулярното място се утрои. Затова се отдадох още по-повече на тренировки.Тренирах по два пъти на ден, независимо от лошите условия на терена (изкуствена трева) и времето( -10‘С), а мозъка ми казваше само: ‘‘Давай‘‘, ‘‘Не спирай‘‘, ‘‘по-силно‘‘.
Тогава като от нищото, след прекомерно натоварване във фитнеса, почувствах силна болка в гърба и в мускулите наоколо, но си казах, че с един коктейл от болкоуспокояващи и всичко ще отмине. Горе-долу това мое решение ми позволи да тренирам два дни -да, три -не. Докато не дойде моментът, в който отидох да направя ЯМР (MRI) и открих, че имам дискова херния на два от последните ми прешлени. Тази новина ме накара да си взема малко почивка и да тренирам по индивидуална програма, за да мога да се възстановя за началото на мачовете за Купата на страната и редовния шампионат.
Междувременно отборът подписа с друг вратар, който започна да играе веднага и се представяше на добро ниво. Ситуацията виждаше него като първи избор, а аз- оставах втори. В главата ми се завърнаха познатите гости.Страхът,съмненията и разбира се, всичко това беше допълнително амплификирано от болката в гърба ми,която не ме оставяше намира.
Малко по-малко се възстановявам и се връщам в групата за вторият мач за купата.На скамейката, но чувствам подобрение в гърба си, така че се примирявам и си казвам, че просто трябва да продължавам да давам всичко най-добро по време на тренировките и при пълното възстановяване на хернията.
Отборът се справя добре, минава кръг след кръг и се класираме за полуфинал срещу АИК (шампиона в шведското първенство).
Всичко изглежда да се повтаря, като счупена грамофонна плоча, другото момче играе, а аз оставам резерва. Съдбата, обаче има друг план. Първият вратар се контузва в последната тренировка преди мача, така че разбирам, че сега е мой ред. Полуфинал срещу АИК на стадион „Приятели Арена“ в Стокхолм, какво повече мога да поискам.
Аз съм в тунела, чувам публиката, времето сякаш забавя, спомените за изминалата година , които вървят като на филмова лента. Болката,отчаянието, Бъдете силни, търпеливи, последователни във всичко, което правите.
„Gambarimasu“.
Тези няколко реда са за хората, които винаги са били близо до мен и никога не са спирали да ме подкрепят.
За жена ми Марина Сакалиева, за родителите ми и особено за синът ми, който ми казва, че не мога да пазя.
умората,часовете прекарани в залата и на терена изплуват в съзнанието ми,като огромни страховити гиганти. Сетивата ми са изострени до край.Гърбът не спира да ме боли зверски.
В този момент си спомням за Дани Уей.Скейтбордистът, който прескача китайската стена със скейт и счупен глезен, след което затварям очите си, взимам дълбоко дъх и всичко се успокоява,настъпва тишина,чувствам спокойствие,разбирам, че вече съм в поток .
Останалото е история.
