Ситуацията в Левски все още не е като в онази песен – „Шефът им peче – пари нема, действайте“. Последното, което каза шефът по въпроса на парите, е, че ако му отнемат лотарията, няма да може да финансира клуба. На този етап бизнесът си е негов, а до
евентуалното отнемане могат да минат месеци, а конституционните обжалвания могат да се проточат до безкрай. Идеята обаче е, ако шефовете на лотарията се запънат и използват Левски едно ниво нагоре. Досега клубът бе вкаран в игра до там, феновете да се срещнат с премиера. Повтаряме: Това беше грешка, защото се оказа, че едните питат – какво правим с Левски, а другите по-скоро какво правим с Божков. Ако въпросният Божков се запъне и не иска да се отърве от акциите, ей така, напук на държавата, ще се наложи инициирането на нова среща с въпрос – какво правим с фалиралия Левски.
Хубаво е обаче нещата да се решат по-бързо, защото протакането на кризата ще се отрази на отбора психологически, а от там – и спортно-технически. Хубаво е до първия мач за годината собствениците да направят някакво официално изявление относно намеренията им спрямо Левски. Или ако не го сторят в следващите десетина дни, феновете да напишат официално открито писмо до арестуваните в ОАЕ шефове, с което да призоват за някакво становище. Едно време и Майкъл Чорни нямаше право да стъпва в България, но си излъчи пълномощници. Един от тях – Тодор Батков, дори почти докара клуба до състояние на самоиздръжка чрез пълни стадиони, приходи от евротурнири, спонсори, телевизии… Но в един момент направи грешката да се раздели с „виновниците“ за смазаната машина Левски. Сега сините са далеч от подобни перспективи. В момента трябват пари и, разбира се, нови „виновници“, които разбират от футбол. Но не на приказки, а на дела.
Ако клубът тепърва ще слиза постепенно надолу като бюджет, наистина няма смисъл. Това означава още дълги години второ – трето място и трупането на нови и нови дългове.